Ако сте човек, който обича зимата и обилно натрупалия сняг, то София ще ви предложи редица възможности да намразите и двете завинаги. По навик в столицата ни първите снежинки превърнаха обикновеното пътуване до работа в мъка.
Само часове след като първият сняг се изсипа над София започнаха да се появяват и информациите за блокирани пътни артерии.
Пътищата до Бояна, квартал Витоша, Бистрица и Драгалевци се оказаха непочистени. Част от трамваите се намериха в затруднение, в "Аварийна помощ и превенция" получиха 35 сигнала за паднали дървета, а като за капак бременна жена пропадна в шахта с 3-метрова дълбочина.
Като във вече отлично отрепетиран сценарий след новините за хаоса, който зимата създава в столицата ни, на екраните се появи и кметът на София Йорданка Фандъкова, която пред репортерите размаха пръст на фирмите, които не са се организирали и са закъснели с излизането на техниката, заявявайки, че ще бъдат глобени.
Случващото се всъщност има и хубава, и лоша страна. Лошата е, че хората задълбочават негативното си отношение в тази грозна и неприветлива градска среда. А добрата е, че макар и за кратко, дупките по пътищата и тротоарите са запълнени. Вярно, не с асфалт, а със сняг, но все пак запълнени.
И ако за ненавременното почистване на снежната покривка може да обвиним концесионерите с техните бавни реакции, то кого да обвиним за надупчените на решето тротоари и шосета и шахтите-капани, в които може да пропаднете 3 метра надолу, ако спрете да гледате в краката си и вместо се полюбувате на красивата бяла гледка?
Проблемите на софийските улици със зимата са доста стари. Срещали са различни правителства, различни кметове, различни състави на Столичен общински съвет, но това, което не са срещали, е категорично решение на трудностите, пред които се изправяме в края на всяка година.
Последното е трудно за преглъщане по две причини. Първо, защото дребните предизвикателства не изглеждат трудни за преодоляване, и второ, защото с протакането им във времето понякога се стига до фатален край.
Спомнете си случая от февруари тази година, когато дете загина, след като стъпи върху шахта, по която тече ток и как след постоянно прехвърляне на топката между Столична община и ЧЕЗ и двете институции се опитаха да оправдаят действията си, доказвайки, че никой не е пристъпил правилата и детето е починало едва ли не при спазване на всички закони.
Девет месеца по-късно снегът ни напомни, че шахтите на София продължават да са слабото ѝ място. Толкова ли е сложно да бъдат обезопасени? Толкова ли скъпо би била проверката на амортизацията и тяхната евентуална подмяна, след като в рамките на една година става втори нелеп инцидент в европейска столица?
След такива случаи Столична община си създаде навика да си търси извинения, а институциите придобиха практиката да си прехвърлят отговорността. Но ние нямаме нужда от съжаления, а от изчистени и безопасни улици, по които да вървим без страх, че ще пропаднем. А ако нещо го възпрепятства, то трябва да се уреди, а не да се чака поредният трагичен инцидент, който да доведе до поредните големи разкаяния.
Съществува една, така да кажем - градска легенда, която гласи, че ако дадено място има проблем и за неговото покриване се отпускат солидни средства от данъци и такси, то този проблем никога няма да се реши окончателно, защото това би означавало, че кранчето с потока пари ще спре.
Просто има сектори за които е по-доходоносно да разтягат като локум една вредна за всички ни пречка и така да си гарантират стабилна финансова инжекция в хазната и като цяло - причина да ги има някъде по структурите на държавата.
Няма да навреди, ако от общината вземат предвид хипотетичната ситуация с паразитите по структурата, защото в противен случай конспирации като тази ще продължат да се носят по коридорите на управлението. Няма как по друг начин да си обясним половинчато решение за поддържането на столицата във вид за зима.
Градът и практиките му по почистване са се превърнали в трагикомична гледка - хора прескачат снежни преспи, клони и снежни топки от дърветата им падат по главите, цели квартали и улици стават труднопроходими. Сякаш не говорим за столицата на България, а за някой град в Сибир.
Изходът от суматохата, който познаваме досега, са санкции, закани и искането на някоя и друга оставка в редки случаи. Казано с други думи - търсене на изкупителни жертви.
С какво обаче ни помага това? И друго - ще ни гарантира ли, че следващата зима няма да сме в същата ситуация - блокирани на път за работа или вървящи с миши стъпки към метрото от страх да не се пребием върху току-що падналия сняг?
Хубаво е, че ще има наказания за безотговорните концесионери, но междувременно ни се налага да се справяме с обстановката кой както може. А това не ни устройва. Не и в дългосрочен план.
Йорданка Фандъкова и екипът ѝ, който е поел върху плещите си управлението на този град, трябва да разбере, че със санкции тук и там няма да се получи. Не и когато се налага да вадим хора от шахти и джанти от дупки, които са били там и през останалите сезони на годината.
София има много проблеми и снегът не е виновен за нито един от тях. Природни стихии има и в други европейски градове, които обаче се оказват с далеч по-подготвена логистика и терен, така че да не изпадат в бедствено положение часове наред. За тях няколкосантиметровата снежна покривка е микроскопично неудобство, за което е измислено решение още миналото столетие.
И докато там почистват снега си още същия ден, ние продължаваме да ринем преспите.
