Лятото е прекрасен сезон, който обаче леко замъглява ясното съзнание.
Горещините, комбинирани с мечтите за море и плаж с коктейл в ръка, разсейват лошите мисли по-добре и от мента-глог-валериан.
А наесен - ееех, наесен децата с радост ще прегърнат съучениците си по детски градини и училища, а ние ще се върнем с не чак толкова широка усмивка към работната си лудница в офиса. Нали така? Нали?!
Да, лято е, на никого не му се мисли за неприятни неща, но винаги има едно "Но".
Човек няма как да не забележи, че студиата на сутрешните блокове и следобедните говорилни пак започнаха да се пълнят с медицински специалисти и математици. Те още спорят помежду си дали коронавирусът не е "обикновена настинка", или е "чумата на XXI век" - тук мненията си остават все толкова поляризирани.
Но дори и най-големите скептици, които са ни познати с навика си да омаловажават пандемията и да ѝ се присмиват в лицето, признават, че четвърта вълна се задава с пълна сила. И това не е учудващо при разпространението на нов, по-заразен вариант на вируса. На него това му е работата - да става все по-заразен.
Обществото обаче категорично отказва да реагира сериозно, въпреки че вече е безпощадно ясно, че светлините в тунела са от фаровете на задаващия се влак. И макар че вече разбрахме, че не сме уникална нация, която се ползва от вълшебната защита на киселото мляко, червеното вино, водата с лимон и сода и БЦЖ ваксината, продължаваме да тънем в илюзии.
Тогава какви са надеждите ни, че тази четвърта вълна някак си ще ни подмине?
При положение, че ваксинацията, както знаем отдавна, върви отчайващо бавно и към датата 27 юли дори нямаме 1 млн. ваксинирани българи.
Скептицизмът към препаратите срещу коронавирус е по-силен от всякога и нито една публична имунизация не може да промени това, а конспирации за чипове, Бил Гейтс и контрол над масите вече дори не са смешни, тъжни са.
Вече ни е ясно, че когато някой каже "Аз не съм антиваксър, но..." или "Като цяло не съм против ваксините, само че...", ще изсипе дълга и напоителна тирада за вредата от "нови и неизпитани ваксини". На въпроса какво ще правим при евентуална и все по-вероятна нова вълна - получаваме притеснено повдигане на рамене. В най-добрия случай.
Със същото упорито отричане обаче се посреща и идеята за нови мерки като дистанционно обучение и затворени бизнеси. Въпреки че в България така и не видяхме що е то истински локдаун, страхът, че близката кръчма ще се окаже затворена, стана по-силен от страха от коронавируса.
А спорът "Ваксина или мерки?" се изражда и в дискусия "Облекчения или забрани?".
Крайни фракции спорят настървено и се лутат между идеите за абсолютно задължителна ваксинация и облекчения само и ексклузивно за ваксинираните. Никой все още не е налучкал правилната формула даже и в държави с далеч по-стегната здравна грижа от българската.
Само че докато на запад имунизацията все пак върви с прилична скорост и е логично да се обсъждат облекчения и задължения, тук още спорим има ли въобще коронавирус и опасен ли е той. Още се чудим ще ни чипират ли, или директно ще ни унищожат, вместо да искаме да се предпазим.
Не ми се обиждай, но... това са антиваксърски глупости, които в най-скоро време ще ни изиграят горчива шега.
