Може ли България изведнъж да се превърне в Германия на Балканите?
Мнозина ще поклатят скептично глава и ще кажат, че подобни трансформации са невъзможни. И все пак София направи смел опит рязко да стане като онези, които обичаме да наричаме със звучното словосъчетание "белите държави". Лошото е, че този експеримент дойде във възможно най-неподходящия момент.
Да, новините за случаи на тромбози след ваксинация с препарата на AstraZeneca бяха притеснителни и се наложи обстойната им проверка, с която се зае както Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), така и независими лаборатории и специалисти.
Но в деня, в който агенцията убеждаваше европейските държави, че ваксината е безопасна и имунизацията трябва да продължи, България отсече - спираме AstraZeneca.
С уточнението, че го правим временно и, разбира се, по примера на лидери като Германия и Австрия. С оправданието за мисъл за хората, но и без никакви разсъждения колко различна е страната ни и в какъв етап на пандемията се намира. С пълното пренебрегване на всички заключения, че ваксината е безопасна, ефективна и няма доказана връзка с тромбозите.
И, най-важното, без да вземем предвид, че България няма и ден за губене, камо ли седмица.
Спирането на ваксинациите с препарата на AstraZeneca не би навредило особено на темпа на ваксинация на места, където има подсигурени достатъчно количества от другите ваксини. В България подобен ход би означавал тотална катастрофа на кампанията за масова имунизация без шанс за възстановяване от подобен провал, поне не в обозримо бъдеще.
Премълча се и фактът, че докато едни държави в рамките на ЕС шумно се отказват от Оксфордската ваксина (и навяваха мисли за зле прикрита търговска война), други тихом-мълком продължаваха имунизацията си по план. Съседна Румъния, за чийто темп на ваксиниране можем само да мечтаем, спря единствено спорната партида от препарата, но не се и изкуши изцяло да натисне спирачката.
Пословична с доброто си здравеопазване Финландия пък беше категорична - нямаме намерение да спираме ваксинацията с AstraZeneca.
Но това не е единственият проблем, че този път сляпо хукнахме по стъпките на "големите".
Всички държави, които паузираха имунизацията с Оксфордската ваксина, са под една или друга форма на локдаун и прилагат далеч по-строги и категорични мерки от България, където такива се въвеждат, когато ситуацията стане критична.
В подобна ситуация да оставиш населението си без единствената възможна защита - ваксината - е крайно недалновидно и граничи с престъпление.
А сринатото доверие в единствената общодостъпна в страната ни ваксина тепърва ще слага прът в колелото на борбата с пандемията. Такъв скептицизъм вече се ширеше заради внушенията, че AstraZeneca е "ваксината за бедняци", втора ръка препарат, който ще е за обикновените хора, докато за връзкарите ще се пази нещо по-специално.
Никой от Министерството на здравеопазването, Националния оперативен щаб или Изпълнителната агенция по лекарствата не успя да разсее ефективно тези митове, а сега за тях ще е направо непосилно да ги оборят.
Още по-важното - никой няма смелостта да заяви кратко точно и ясно, че ваксината е единственият ни изход от порочния кръг на разхлабване и затягане на мерките.
Идеята, че можем да оставим вируса спокойно да премине през населението без особени жертви, се оборва ден след ден от числата в Единния информационен портал, които вече дни наред показват над 100 жертви. Изход от тази черна статистика няма как да дойде от другаде, освен от бърза и масова имунизация.
Най-добрата ваксина е поставената ваксина. Но май ще го разберем по трудния начин...
