Валери Симеонов е на крачка от това да постигне малък, но значим пробив по проблем, смятан за едва ли не непостижимо усилие: накара и ГЕРБ, и БСП да подкрепят изричната забрана за агресивни скрити реклами на хазарт по националните телевизии.
"Пробив" е, защото на политическия елит му бяха нужни 5 години и 3 ротации на Народното събрание, за да осъзнае, че зависимостта от игри на късмета, скреч-билетчета, лото, тото, бинго, спортни залози и казина се превръща в опасна масова епидемия.
"Малък" е, защото прословутата забрана съществува и в момента в Закона за хазарта, но не се спазва нито от медиите, нито от спонсорите им, нито от рекламната саморегулация, нито от държавните "господари" на ефира.
Промените на Симеонов целят единствено да спрат промоционалните репортажи с ненадейни "късметлии", които заливат рекламните блокове, подпират всекидневните информационни емисии в най-гледаните часови пояси, а понякога дори са маскирани като легитимни новинарски материали.
Това вече е кампания, която вече минава отвъд всякаква журналистическа норма, дух на закона и прост човешки усет за потенциалните вреди върху публиката.
Най-податливите на внушението "Който играИ, пИчели" са сред най-уязвимите във финансово отношение хора.
За справка - разгледайте профила на средния играч измежду последните сто лауреати на лотарийни печалби.
Най-голямата група са безработните - мъже и жени на средна възраст около 36 г., предимно жители на села или малки областни центрове, хора в трудоспособна възраст, в разцвета на силите си, но деморализирани от временната криза и крещящото ТВ-обещание за лесен, евтин успех.
На второ място идват общите работници, строителите, монтьорите, шофьорите, сервитьорите, охранителите, домакините, касиерките - работещите бедни, които живеят от аванс до заплата и от заем до фалит.
Някои от тях са родители на малки деца, за които примерът за подражание е фундаментален фактор. Повечето са достатъчно здрави, зрели и внятни, за да разберат колко вредно е да разчитат на случайни попадения за прехраната на семейството си. И каква грехота да захранват частен мултимилионен оборот със социалните си помощи.
Третата група "инвеститори" в бизнеса с талони са пенсионерите. Един от тях - мъж на 63 г. - си признава, че с печалбата искал само да помогне на "децата". "Децата" му явно не могат да се грижат сами за себе си, камо ли да го подкрепят в години на старост и болест. И ето така се затваря кръгът.
Това са хора, които съществуват в оскъдица, мечтаят в оскъдица. Залагат, за да си погасят кредитите. Да ремонтират наследената панелка. Да зърнат "чужбина". Да си починат. Да покрият текущите си разходи и да си купят още един фиш.
Джакпотът от 2-3 средни заплати им се вижда като знак от небесата. "Чувствам се като погалена от Бога", "Навръх Великден ми се случи чудо" - вярата в хазарта започва да имитира религиозната мистика.
В градовете вече има квартали с по едно казино от всяка страна на улицата. Талони се продават в бакалиите, в хипермаркетите, по спирките, пред училищата. Търкат се на крак, на гладно, на късмет, до кръв. Тиражи се теглят на всеки четири минути.
Когато всички играят, все някой трябва да губи, нали?
А когато се разиграват парите на най-бедните, всекидневна им загуба от по 2-10 лева на ден е бомба с часовников механизъм. Това е загуба, която води до вторично трупане на дългове и постепенно изпадане в пълна икономическа зависимост от кредитори, лихвари, мутри, гето-барони и махленски брокери на влияние.
Ако мозъчните тръстове на т.нар. народни партии в България имат капка здрав разум, би трябвало да разпознаят собствения си електорат в целевата група "пациенти" на лотариите. Ако имат и капка съвест, би трябвало да наложат много по-драстични мерки от тези на Валери Симеонов.
Днес търкат билети, утре - драскат "правилния" номер на бюлетината.
