От днес поне до края на 2019-та година Пловдив е градът. Вдигаме палци, майна, защото в състезанието за Европейска столица на културата не победи провинциалната идея, че всичко трябва да се случва в центъра - и че в центъра е най-хубаво.
Беше някак естествено София да грабне призна, гарниран със свежи милиони в евро за развитие на културни проекти и привличане на туристи, дори логично се приемаше тази версия - нали и без това си е столица.
Не, защото в историята на конкурса от 1985 година насам няма примери за административни центрове, станали Европейска столица на културата.
Не, защото София няма най-дългата пешеходна зона в Европа, забранена за автомобили, която се намира в ... познахте - Пловдив, най-старият жив град в Европа.
И не, защото Пловдив има много повече нужда от тези средства и от тези възможности за развитие. София е най-богатата община в България и се предполага, че има по-големи фондове, за да финансира културния си живот, да бъде сцена на различни изяви и да привлича туристи.
Доказано е, че градовете-столици на културата помагат на бизнеса в съответния регион, привличайки хиляди туристи от целия континент - всеки вложен лев се връща поне шест пъти.
Това е идеята, биха казали мислещите трезво, свикнали да монетизират дори изкуството.
Важното е, че България избра древно и вечно лице да я представя през 2019-та, а не двумилионният център, който никой чуждестранен посетител не би имал стимул да напусне (извън морето, Банско и вампирите) - през една година, която ще остави своето наследство върху Пловдив.
Да, Пловдив си има и Стария град, има си и Столипиново. Но идеята за заедност отговаря в най-голяма степен на европейския мулти-култи модел. В града на тепетата добрите неща вече започнаха да се случват.
Имат 5 години, в които да развият потенциала си. Дано и другите градове-претенденти не се откажат от идеята да развиват култура дори без титлата „столица".
