Докато между Цветан Цветанов и правителството прехвърчат неясни послания относно Закона за съдебната власт и правомощията на главния прокурор (които след гласуване в петък бяха разширени), зам.-главният прокурор показа нагледно в интервю как разсъждава системата.
Борислав Сарафов е пример за много от сбърканите неща в съдебната власт. Той няма проблем да отговори смело на въпроса за цената на часовника си, но има проблем да отговори реалните въпроси, които засягат съдебната система. За него проблемите с правосъдието могат да бъдат разрешени чрез глобализацията или може би божественото провидение, но без намек за инициативност.
Докато в една малко по-уредена държава отговорите на журналистически въпроси от страна на зам.-главния прокурор биха задали тон за работата на прокуратурата или биха начертали някакъв хоризонт, то изказванията на Борислав Сарафов по-скоро говорят за това, че липсва дори краткосрочна представа как да се разрешават кризи.
Докато в един цивилизован свят, когато се говори за обвиняеми, се изхожда от презумпцията за невинност, то зам.-главният прокурор няма проблем да принизи изказванията на обвиняем до вулгарна реплика, която да значи „сам си е виновен" - "кой ми сра в гащите".
Ако идентифицираме Борислав Сарафов с прокуратурата, то тогава тя е арогантна и самоуверена, неспособна да поема вина за грешките си, нито да ги осъзнава и въпреки че отлично работи с просташкия език на народното творчество, не е способна да приложи изводите към себе си.
Сарафов е пример и за това, че каквито и реформи да се правят в съдебната система, ако в нея са ангажирани хора без способност да водят адекватен разговор по поверените им теми, то няма как да се случи някаква промяна в системата.
