"Земята е плоска - погледни през прозореца". Тази фраза е надраскана с флумастер върху облегалката на седалка в самолет. Авторът е анонимен "просветител" с хитро чувство за хумор. Снимката ни попадна преди дни в Twitter и идеално описва абсурда на времето ни.
Само си го представете него, автора - безименния наследник на многовековната човешка цивилизация, който й се присмива от висотата на своя low-cost полет.
В херметизирания уют на едно от най-революционните технически постижения, до които колективният разум на предшествениците му е достигнал, той изписва заклинание, с което "вика" привидението на великата анти-научна догма за света - Земята е плоска. Не вярвате ли? Ето, погледнете през прозореца. Остроумно и невъзмутимо.
Огледайте се в информационния хаос, който ни заобикаля, и може би ще откриете приликите. През прозореца на социалните мрежи се вижда плоската земя на фалшивите новини и елементарните измами, човъркащи дребните човешки страхове и слабости.
От тревогата за парацетамола, заразен със смъртоносно "мачупо", до опълчението с хоругви срещу "джендърите" - на всяко внушение за "заплаха" се реагира като на свършен факт.
Лъжа, чиято недостоверност не може да се докаже за 60 секунди, е равносилна на истина.
Фактите са преоценена стока, важни са интерпретациите. Личното преживяване се смята за самодостатъчно. Мисленето е подменено от интуицията, от ориентирането по сигнали и символи.
Правото да имаш лично мнение победи задължението да се образоваш.
Колкото по-сложна и специализира е всекидневната информация, толкова по-трудна за обработка става тя в главите на масовите й потребители.
По-лесно е да "разкажеш" Давос през чорапите на Трюдо, или през леопардовите пантофки на Тереза Мей, отколкото през макроикономика и геополитика.
Цял подвиг е да задържиш вниманието на публиката върху обществено значима тема за повече от минута и половина. Какво остава за усилието да проведеш смислен дебат, да сблъскаш гледни точки, да формулираш общ интерес и да го защитиш институционално?
А иронията е, че никога досега човечеството не е разполагало с толкова удобен, масов и бърз достъп до научна информация. Световното знание никога не е било толкова ясно систематизирано, илюстрирано, обяснено на всички езици - тук и сега.
Въпреки всичко обществата продължават да пропадат в капаните на собствената си глупост.
Нещо повече: възползват се от триумфа на информационните технологии - интернет - за да разпространяват инфантилизъм, анти-знание, предразсъдъци и суеверия, от конспирациите за ХААРП, през антиваксърството и фалшифицираните политически новини, които подменят изборите на цели нации.
Добрата новина е, че не сме сами в заблудите си, различаваме ги и ги признаваме на глас. Щом все още умеем да се надсмиваме над себе си - като онзи безименен графити-сатирик от самолета - може би има надежда.
The world is flat
— bkiddo (@kido_bea) January 25, 2018
look ➡ pic.twitter.com/YPJ3ysysBf
"Правото да имаш лично мнение победи задължението да се образоваш."
Поради някаква причина Интернет все повече заприличва на някакъв хипермаркет с огромно "разнообразие" от еднообразни боклуци за ширпотреба. Качествените продукти са в малките специализирани магазинчета, които са изтикани в периферията и винаги са много по-близо до фалита, отколкото до просперитета. Но това е резултатът, когато всеки компонент от днешното ни общество преминава през призмата на пазарната икономика, разглеждан единствено в материалистичен аспект. Пазарът (и Интернет) изобилства от евтини лесносмилаеми боклуци, защото те са най-купувани от потребителите. А са най-купувани от потребителите, защото са най-предлагани на пазара. А са най-предлагани, защото са най-купувани... И.т.н. един порочен кръг на положителна обратна връзка, която в дългосрочен план би извела всяка система от равновесното й положение.
@SamVaims И кое тогава определя най-купуваните стоки в дадена пазарна ниша? Съотношението цена-качество? Ммм? Да приемем, че е това. Но това съотношение е субективно - потребителите имат различна покупателна способност и различни критерии за качествен продукт. А кой определя колко пари имат потребителите? Пазарът. И кой определя критериите за качествен продукт? Хората? Държавата? Ми, не. Определя ги рекламата. Определя ги модата. А какво е рекламата? Проявление на пазара. Следователно пазарът определя какво да има на пазара, а не хората. И за да не си говоря така голословно, ще ти дам едно много конкретно примерче за горното. От години не съм си купувал книга. Не защото нямам желание или средства, а защото това, което се предлага сега в книжарниците не представлява никакъв интерес за мен. Търся си качествена съвременна техническа литература, но намирам в най-добрия случай кухи учебници по програмиране. Търся си книги по фундаментални науки, но на рафтовете намирам приложна психология и икономически шменти-капели. На нашия пазар няма нищичко от това, което търся. А преди го е имало. Има го и сега, но на други пазари. Защо така? Защото тук няма търсене, ще кажеш. Е, ето ме мен - аз търся. Пък може и други да търсят, ама няма как да се разбере. Защото как да купиш нещо, което не се предлага?
"Никой не определя колко пари имат потребителите. Най - малко пазарът." Ми за тебе не знам , но лично аз съм се разписал на едно такова нещо, наречено трудов договор, за да идват парички в моята банкова сметка. И на тоя трудов договор има едно число, на което работодателят е оценил благата, произвеждани от мен, и с което аз съм се съгласил, понеже не мога да продам същите тия блага, произвеждани от мен, на по-висока цена на друг работодател. Т.е. работодателят е посредник между мен и пазара и реално пазарът е този, който определя колко пари да получа за тия стоки или услуги, които съм произвел. От пазара и само от пазара зависи колко богат ще бъда. Утре той ще реши, че няма нужда от благата ми, и аз ще трябва да си търся нова работа, за да не остана без пари. Има само три начина (поне за толкова се сещам.) богатството ти да не зависи от пазара. Да си набавяш парите от: - наследство; - хазарт; - кражба. Та по кой от тия начини ти си набавяш пари, след като си независим от пазара? "Не съществува такова нещо, като критерии за качествен продукт, освен цената на продукта. Аз не гледам телевизия, нито реклами от 15 години насам, но повечето вещи в дома ми са качествени, защото обичам да плащам много пари за малкото си придобивки." Чудесно. И аз така правя. А дали обаче високата цена върви автоматично с високо качество? Донякъде, но не е задължително. Задължително обаче върви с марка. Никой не дава много пари за световно безизвестен продукт. Ти можеш да събереш най-добрите дизайнери, да купиш най-качествените материали, да наемеш най-добрите работници и въпреки това няма да продадеш дрехите си на цената на дрехите на Долче и Габана. Примерно. Ако искаш да конкурираш Долче и Габана трябва да инвестираш и в реклама. Поне половината от стойността на продукцията на холивудски филм отива за рекламата му, предполагам, че и в други пазарни сегменти положението е сходно. Та ти може и да не си гледал реклами (макар че има и други маркетингови хватки!), но много други са гледали и след това са потърсили в магазина продукт от точно определен бранд, който и ти си купил на базата на това, че е скъп.
Че то ква друга да е Земята- ако е кълбо- ще се изтърколи някъде, ако е куб- ще има ръбове, остава да е плоска като батерия от 4.5 волта- логика и сиво вещество трябват!
Като се замисля сериозно, Земята може пък и куб да е. Обаче явно ръбовете му (вече) не се виждат, понеже са загладени- то иначе нежните трансджендъри може да се порежат, което би нарушило правата им.
КАФЕ-то, СИЧКО РАЗБРАХ И ОДОБРЯВАМ, само едно не вденах: кво му е общото между "науката" и "джендърмеризма"
Просто нямате шанс дори да остроумничите по темата. Земята дали е плоска или не е обективен факт, както и биологичния пол. --- Да формираш какво да виждаш през прозореца, т.е. как да се възпитават поколенията от установените биологични полове, е привилегия, която не е ваша. Въпроса е изчерпан в общи линии.