Когато миналата седмица се питахме откъде този интерес у българина към сензационните партенки, май не си давахме сметка, че сериалът на активните мероприятия изобщо не е свършил.
От три дни насам медиите лягат и стават с новини за прелели реки (които не са прелели), избягали тигри (които не са избягали) и културно-патриотични гамбити (които не са нито културни, нито патриотични), кулминирали с акуширането на оставката на Слави Бинев.
Докато цветът на нацията разтягаше ластици по диванчетата на съботно-неделните телевизии, а баретите бяха командировани на сафари в Софийския зоопарк, изчезна бившият председател на ДАНС Петко Сертов.
От три дни е в неизвестност един от идеолозите на "модерното" контраразузнаване в България. Ключов фактор в службите за сигурност - не само сега, но и преди 1989 г. - като кадрови офицер на ДС е вербувал немалко "строители на съвременна България".
Човекът, през чиито ръце мина целият процес по създаването на ДАНС. Човек, който знае твърде много чувствителна информация за твърде много чувствителни личности и интереси.
За една година начело на ДАНС Петко Сертов преживя на свой гръб сблъсъка между враждуващите ченгеджийски групировки (спомнете си сагата между Иван Драшков и Алексей Петров, както и опитите за лобистки натиск от Стефан Гамизов през Драгомир Стойнев).
След уволнението на Сертов размяната на удари премина в необявена война с всички (не)позволени средства - включително с взрив пред къщата му. Единствената защита, която държавата му осигури, беше пост в БОРКОР, а и от него го лиши през март 2013 г.
Оттогава Сертов е споделял пред свои близки, че се притеснява да не стане жертва на натиск и интриги. И така - до петък, когато нещо / някой го е накарало да изчезне в неизвестна посока без никаква връзка с близките си и без възможност да бъде проследен.
Случаят на Петко Сертов е безалтернативната присъда за десетки висши кадри на службите за сигурност с публична видимост, които стават жертва на собствената си държава - онази, за която са работили години наред и заради която са си създавали опасни лични врагове. Същата държава днес не си мръдва пръста, за да ги защити от отмъщението на родни мутри или конкурентни чужди интереси.
Иначе същата държава успешно разпъва чадъра си над корпулентни фактори, обръчи от фирми и позакъсали партийни спонсори - от избори на избори.
Вместо всички ресурси на властта да се мобилизират за издирването на Сертов, а политическото ръководство на службите за сигурност да отговори адекватно на заплахата за националната сигурност - новината изтече "между другото", а мълчанието се оправда с "процесуално-следствените действия".
А междувременно публиката аплодира в опиянение читалищната постановка "Ке го игра ли Слави Бинев царот или не". И вика трупата на бис.
