"Той не търпеше близост между хора от висшия ешелон, обикновено се стараеше да ги противопоставя..."
"Любопитното е, че когато той реши да прави поредната смяна, извежда жертвата на повърхността, като дава възможност да се проявява често публично, за да се създаде впечатление, че тя (набелязаната жертва) иска да засенчи първия партиен ръководител"*
"Няма по-ценно от здравето. Както се казва: Здраве да е! Другото се оправя - и свлачища, и срутища"
Авторът на този нешлифован диамант на житейската мъдрост е премиерът Бойко Борисов, който в нетипичен за себе си стил е благоволил да уважи с присъствието си форум за дебати по здравната реформа под тежкото бюрократично название "Цели за здраве 2020".
Сравнение на несравнимото - здравната стратегия на Петър Москов и инфраструктурните неволи на Лиляна Павлова. Човек би помислил, че Борисов се е поболял, щом скланя да постави приоритет върху нещо различно от строително-монтажните работи като държавна политика.
Но зад изпълнената с многозначителност фраза на Борисов личи тънка политическа закачка.
Москов е един от малкото министри в кабинета, чийто личен рейтинг има положителна стойност, а на моменти надминава дори министър-председателя.
В зависимост от приближението на демоскопите до властта одобрението към него варира между 21 и 49% - симпатичен феномен на фона на факта, че преди съставянето на кабинета над 1/3 от широката общественост твърдеше, че не е запозната с личността му.
Съответно и медиите, които доскоро не отделяха време и място за Петър Москов извън предизборните кампании на ДСБ, вече се надпреварват да му зидат паметник неръкотворен.
"Москов обеща", "Москов даде", "Лекари плашат с оставка, ако има вот на недоверие срещу Москов"...
Самият той не изглежда изненадан от внезапната народна милост към иначе ветровития пост на здравния министър, дори се шегувал с Борисов, като си мерили един другимо рейтингите.
Няма нищо по-ценно от високото обществено доверие на старта на тежка структурна реформа, за каквато дава заявки екипът на Министерството на здравеопазването.
Особено за силно консервативна политика, която предполага ограничаване на здравните права за голяма част от масовите пациенти (неосигурените и онези, които нямат възможност да доплащат за здравни услуги извън базовия пакет) - тук идва въпросът дали обществото е направило гигантски скок в развитието си, или просто не разбира какво предстои да му се случи.
Още по-интригуващ изглежда възходът на здравния министър като елемент от по-мащабната игра на тронове в управляващата коалиция.
Игра, в която по-малкият партньор на ГЕРБ - Реформаторският блок се тресе от неприкрита липса на единна сплав и лидерство ("Лидер не се назначава, а се става", обича да казва Божидар Лукарски по адрес на Радан Кънев с намигване към Москов).
А когато магнитудът на вътрешноведомствените интриги спадне, започва "приятелският огън" от Големия брат - справка: преекспонираната загуба на кметското място в Сърница, която вби клин между ГЕРБ и Реформаторите шест месеца преди истинския мач.
За добро или за лошо Петър Москов е натоварен с огромни отговорности, неосъществими очаквания и сериозен риск от неуспех.
А отвисоко се пада най-лошо.
* Цитати от "Тодор Живков. Биография", автор Христо Христов
