България рядко влиза в новинарския поток на чуждите медии, но когато все пак се случи, причините обикновено не са за разказване.
Като онова безобразно престъпление от август 2015 г., при което българи се оказаха сред виновниците за смъртта на 71 мъже, жени и деца - нелегални имигранти. Телата на жертвите, загинали в неописуми условия без въздух и вода, бяха намерени в каросерия на хладилен камион, изоставен от трафиканти на магистрала до Унгария.
2 години по-късно съдът в Кечкемет даде ход на "Процеса на срама". Разследването е подплатено с 59 000 страници материали, само обвинителният акт е с обем 88 страници. От 11-те подсъдими трафиканти - 9 са българи; тарторът на групата - афганистанец.
Преди да се стигне до мъчителната смърт на мигрантите, оказва се, Унгария вече е познавала отблизо престъпниците. Две седмици е следила маршрутите им, подслушвала е разговорите им, опознавала е мрежата им.
Делото обаче е факт, който бива подробно отразен от световните информационни агенции, от всички големи немскоезични и френскоезични медии.
Над 100 журналисти от цял свят пожелаха да присъстват в първия ден на процеса. Нито една българска национална телевизия обаче не го отразява със специални пратеници. Забрава или липса на интерес?
Само преди две-три седмици на магистрала „Тракия" загинаха 9 нелегални мигранти и шофьорът им - хлапе на 16 г. от софийско гето, без книжка, "наемник" на трафикантите. Едва когато трагедията стана факт, МВР се разработи по разследването на канала, а главният прокурор даде пресконфернция (преди да е работено по случая) и каза, че верояно чужди граждани са виновни за инцидента.
Ужасът с камиона ковчег се случи в пика на мигрантската криза. Този с микробуса на АМ "Тракия" - когато натискът по границите уж вече отшумява.
Унгария даде ясно да се разбере, че ще накаже трафикантите по най-строг начин. Обвинението се стреми към доживотни присъди за тарторите на групата и до 20 години за останалите задържани.
В България има цели 132-ма осъдени трафиканти от началото на 2017 г. (по данни на вътрешния министър Радев), но нито имената, нито лицата, нито присъдите им влизат в новините. Няма ги и онези прословути екшън-продукции на "МВР-Пикчърс", които циркулираха в централните новини за назидание на "Наглите", "Килърите" и др.
Трагедията на хората, бягащи от война и насилие, се търгува за добра цена и мнозина я превърнаха в бизнес. В България обаче борбата срещу този бизнес си остава кампанийна, безшумна и беззъба. Мрежите на една от най-позорните и безчовечни мафиотски практики се плетат в периферията на вниманието на службите, медиите и обществото. И така - до следващата извънредна новина. Когато вече е твърде късно за спасение.
