Свободата на словото и правото да мълчиш

Един малко по-сложен въпрос за днешното поляризирано и изпадащо във все по-големи крайности общество - ако всички (уж) ценим свободата на словото и правото да говорим свободно това, което мислим без страх от порицание или наказание, какво се случва тогава с правото да си замълчиш?

Нима ако тръгнем да съдим тези, които отказват да изразят мнението си по даден наболял обществен въпрос, няма да накърним реално правото им на свобода на словото.

Разбира се, всичко тръгва от "Оскарите" и различните филмови и музикални награди в ерата на #MeToo. А и все пак отбелязването на подобни артистични мероприятия от години привлича доста политически послания. Политиката на червения килим отразява големите социални битки на времето и настроенията, които се оформят (главно в САЩ).

Тази година това се очаква да са #BlackLivesMatter (тоново), #MeToo (очаквано).

И това е в рамките на нормалното. Когато имаш висока трибуна и вярваш дълбоко, че нещо трябва да се промени, да я използваш е напълно в реда на нещата. Холивуд е свикнал с това от десетилетия.

Проблемът обаче идва, когато започне да се оказва напреженеие да се изразява определено мнение, да се защитават ключови каузи и да се заклеймяват определени неща. Когато това се прави, не за да изразиш лично мнение, а под страх от това, че сам ще бъдеш порицан, ако не се включиш във всеобщото жужене, тогава имаме проблем.

За всякакви събития с висок профил - от раздаването на наградите "Златен глобус" до годишното обръщение на американския президент към Конгреса, жените трябваше показно да са облечени в черно, в знак на протест срещу сексуалното неправомерно поведение. А тези, които пропуснаха, бяха подложени на сериозни критики.

Така например не бяха малко критиките към херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън, когато тя не се появи в черно на раздаването на наградите БАФТА, въпреки че е ясно, че британското кралско семейство има ясна политка да не заема страни в подобни социални движения.

Феминистките нападнаха ожесточено Дженифър Лорънс, един от най-силните гласове за правата на жените в Холивуд, за избора й на тоалет за премиерата на новия й филм "Червената лястовица" като според тях той бил твърде разголен и във времето на #MeToo и #TimesUp това било адски неподходящо.

Когато на "Глобусите" актрисата Бланка Бланко се яви в изрязана червена рокля, докато всички останали бяха в черно, Twitter я подложи вълна от гневни коментари.

Кейт Уинслет страдаше от не по-малко нападки, задето не се втурна веднага да осъжда Уди Алън. А Тейлър Суифт беше критикувана, че осъжда сексуалния тормоз, без да осъжда Доналд Тръмп.

2017 г. определено беше време, в което се видя цената на това да си замълчиш, да преглътнеш и да подминеш нередното. Така че в момента сякаш е нужно всеки да застане зад актуалните каузи най-малкото с думи, с история или поне със значка и определен цвят дрехи. Ако не го правиш, сякаш се приема, че не ти пука за тези каузи, че си безсърдечен, социално неадекватен или дори, че подкрепяш нередностите.

Такава кампания може да сигнализира за сериозността и мащаба, докато хората не бъдат осъдени за това, което са избрали да не носят, да не казват.

И когато в случая на Тейлър Суифт едно от големите политически издания излезе със заглавие "Една от най-големите поп звезди в света не иска да говори за политика. Това ок ли е?", отговорът все повече звучи като "НЕ!".

Шоубизнесът в световен мащаб е обхванат от политическа треска, която взе да напомня на макартизма и ерата на черните списъци със забранени за работа хора от бранша. И тези, които си мълчат и отказват да говорят за политика или да се отличават от общото гневно настроение, пораждат все повече съмнения.

Несъмнено за Холивуд сега е времето на епичния сблъсък с Доналд Тръмп и всичко това, което американският президент представлява. В тази борба обаче крайностите, мисленето в черно и бяло и сатанизирането стават все по-често явление. И самият шоубизнес става все по-малко шоу и все повече политка и стереотипно мислене.

И да, понякога да мълчиш е грешно, особено когато виждаш нещо нередно да се случва. Това обаче е въпрос на лична съвест и стигне ли се дотам да се сочи с пръст и да се раздават обвинения, "праведната кауза" започва да губи моралната си висота.

Новините

Най-четените