В Обединени патриоти (ОП) нямало напрежение, а „някои недоразумения“. Така лидерът на ВМРО и съпредседател на ОП Красимир Каракачанов опита да замаже търканията в политическото обединение през последния месец, макар да не посочи поименно недоразуменията.
В българската политика обаче има ли брак по сметка, почти обезателно следват и разводи. А проблемите във „връзката“, наречена Обединени патриоти, започват да се проявяват все по-явно. Нормално е, когато двама от трима напират да са „глава на семейството“.
Ако трябва да предвидим съдбата на разединените в момента патриоти не е нужно да гледаме твърде назад в миналото, а да се обърнем към десните формации у нас. Те вече няколко пъти минаха през тези борби за лидерство, разпокъсвания и последвалата извънпарламентарна изолация. Може би Обединени патриоти са застрашени от същата съдба, а може би това е и за добро.
Националистическата ниша беше дадена на Волен Сидеров преди малко повече от десетилетие. Кухите фрази, опирането на гнева на избирателите, обещанията за грандиозни промени, измислените битки с още по-измислени врагове и поставянето на недостижими цели захранваха АТАКА години наред. „Златният пръст” на Сидеров и всички скандали в партията обаче изгониха избирателите й - към НФСБ, други политически сили или обичайната мантра „Абе, няма да им гласувам на тия, бе!“.
Сега по ирония на съдбата на Сидеров се пада ролята на Умиротворителя, който да спасява общата кошница на Обединените патриоти. И за АТАКА, и за ВМРО обединението е единственият начин да останат в парламента и във властта.
Симеонов очевидно се чувства добре във властта, той се е вживял в ролята на силния и откакто е вицепремиер все оправя нещо – направи Слънчев бряг тих (докога?), усмири етническото напрежение в Асеновград (не съвсем), има мнения и по темите извън неговите ресори, които понякога влизат в противоречие не само с коалиционните партньори от ГЕРБ, но дори с тези в ОП – АТАКА и ВМРО.
Естествено, лидерът на НФСБ държи и на медийното си присъствие. Именно тази политическа гордост и медийна завист сега клати кораба на Обединени патриоти, а на всички нас не ни остава друго освен да го гледаме как се обръща.
ГЕРБ имат достатъчно свои проблеми, че да се опитат да сплотяват другите в коалицията. А и когато положението стане твърде напечено, в партията на Борисов знаят как се вее бялата кърпа и се ходи пак на избори. Те поне са спокойни, че със сигурност ще „влязат“.
А изборите биха били фатални за националистическите партии, ако те не са заедно (а може би дори ако са).
Страхът от мигрантите избледнява, този от ислямизацията също, а като си във властта не е уместно да хвърляш дърва във вечно тлееещите етнически проблеми в страната. Така опорните точки на ниво „кръчма“, които лесно печелят гласове за тези формации, една по една избледняват.
Дали от паника, дали от самозабрава, трите формации в ОП вече показват признаци, че искат да се цепят. Ами нека. Не им е за пръв път. Сидеров и Симеонов вече имаха една публична раздяла, която доведе до създаването на НФСБ.
В политиката у нас обаче цепенето не води до по-силни субекти. Тук се започва силно, както Сидеров преди десетилетие, а после цифрите вървят надолу. Същите цифри, които посочват, че Обединени патриоти я влязат в парламента при следващ вот, я не.
А за разединените такива е повече от ясно. Но дали това е лошо?
