Ако човек си направи труда следизборно да погледне към коалицията на Обединените патриоти, вероятността да се смути и да изпадне в жестоко объркване на фона на разнопосочните мнения, носещи се от трите партийни централи, е огромна.
Единственото сигурно е, че коалиция между ВМРО, НФСБ и "Атака" има. Поне засега. В какъв вид обаче ще е тя, е доста спорно, а на фона на това объркване трите партии изваждат стари вражди и притаена жлъч.
Факт - подобно поведение не е нещо кой знае колко ново за парламентарните патриоти. Тяхната коалиция може и да не е толкова шарена като стария Реформаторски блок, който в добрите традиции на междусъседските отношения влизаше в конфликт през няколко месеца по всевъзможни теми, но за националистическите формации общият профил никога не е пречил на това да се появяват периодично тежки скандали между лидерите.
Тази коалиция беше съставена на база общия интерес и доброто представяне на избори (първо президентските през 2016-а, няколко месеца по-късно, вече през 2017-а и парламентарните). Тогава бяха преглътнати много стари чисто междуличностни дрязги и проблеми в името на общото патриотично бъдеще на трите партии.
За страта любов не знаем, но старите вражди със сигурност ръжда не хващат, дори и при такава добра смазка като участието в държавното управление и министерските постове. Освен това разликите по ключови външнополитически и икономически теми започнаха да оказват своето влияние, насаждайки още напрежение в патриотичната къщурка.
Сега обаче нещата се задълбочават и именно властта, която събра тези бивши приятели, в момента е на път и да ги раздели.
Добрият резултат на ВМРО на изборите за Европейски парламент дава на партията на Каракачанов претенцията да искат преразглеждане на вътрешнокоалиционните отношения и разпределението на достъпа до властови позиции - нещо, с което другите двама в обединението няма как да са съгласни.
От една страна, Волен Сидеров и хората от листата му за евродепутати още през кампанията хулеха по коалиционните партньори, обвинявайки ги в това, че са злоупотребявали с власт за лични цели. От друга, Валери Симеонов продължава да отрича, че има проблем в случая, и според него всичко е в рамките на нормалното.
Ако ползваме назаем метафората с блока от Реформаторите, можем да разгледаме отношенията в коалицията като към трима ергени съквартиранти.
Според първия трябва да се направи преразпределение на стаите в апартамента, тъй като от едно известно време той печели най-много и плаща най-голяма част от наема, следователно на него се полага и най-хубавата стая.
Вторият периодично обмисля да се изнася от апартамента, но все още стои защото другаде такива условия поне засега няма да намери. Това обаче не му пречи да пуска злобни коментари срещу първия (и от време на време срещу третия в квартирата), просто за да си излее и да покаже на хазяите, че всъщност той е най-готин от всички.
Третият изглежда над нещата и според него шум в този апартамент не се вдига (независимо от оплакванията на съседите) и всичко си тече постарому - останалите двама открай време се дърлят но нищо сериозно. И да - промяна в разпределението на стаите няма да има.
Междувременно тримата съквартиранти не са се засичали заедно в апартамента от вече има-няма 6 месеца.
Да, но очевидно е настанало време за такава среща и за сериозни разговори за бъдещото общо съжителство. Първият си е повярвал, че може и сам да си плаща наема, на на втория му е писнало от изпълненията на първия, а на иначе конфликтния трети ще се падне да им обяснява, че и двамата са чешити, но съвместната квартира все още е нужна и на всички. Или нещо подобно.
Метафорите настрана, действително е дошло време да се реши бъдещето на коалицията - с промени или без.
Със 143 хил. от тези избори гласа ВМРО би могла и сама да си спечели самостоятелно място в един евентуален следващ парламент, но със сигурност това ще има своята цена - повече депутати от ВМРО, но значително по-малко депутати от патриотичния сектор като цяло в НС.
Запазването на коалицията в сегашния й вид обаче дава основа за много следващи конфликти от неизчистените отношения между трите партии.
А евентуално изменение в структурата й, неминуемо ще доведе до озлобяването на Валери Симеонов и Волен Сидеров, който (знаейки профилите и на двамата можем да предположим, че) само ще чакат подходяща издънка на някой от ВМРО, за да "си го върнат".
Ако нещата опираха само до дрязгите между играчите в коалицията, едва ли някой би обръщал чак такова внимание на темата. Въпросът тук е, че крамолите между тримата лидери могат да поставят на карта съществуването на по-голямата управляваща коалиция, което усложнява нещата.
Ако зависи от премиера, патриотите могат да се карат и до края на мандата (още по-добре даже, тъй като ще отвеждат вниманието от него и партията му). А той е свикнал да се оправя с подобни кавгаджийски настроени (един към друг) партньори във властта.
Така че каквото и да спорят и да се карат съквартирантите в патриотичния апартамент, много е вероятно решаваща да се окаже думата на големия домоуправител от "Дондуков" 2.
