7 милиона и 200 хиляди лева не са малко пари - толкова е цената по договор за ремонта на бул. "Дондуков", който най-вероятно ще остане в историята на София завинаги като пример за зле свършена работа и неадекватна реакция на властите едновременно. За много по-малка сума - 1,2 милиона, от които реално изплатени 300 хиляди лева, падна главата на здравния министър миналата седмица.
В договора с фирма "Трейс Груп Холд" няма подозрения за свързани лица, но съмненията за качеството се увеличават с всеки изминат ден. Всеки уикенд се налага "ремонт на ремонта" и паветата, за които инженер Чавдар Гигов от строителния надзор се кълнеше, че "няма по-гладък паваж в София", се пренареждат отново и отново до победата. Новите пешеходни пътеки вече са с изтрита маркировка и така ще е винаги, защото боята на строителите и паветата са от различни и несъвместими епохи. Неслучайно предишните пътеки бяха изградени от бял паваж.
Ремонтът започна на 3 юли и трябваше да приключи за срок от 75 дни - последната обявена крайна дата за пускане на движението е 20 ноември, което означава 142 дена след началото на проекта.
"Който не работи, не греши" - отговарят от Столична община, откъдето декларират, че няма да бъде платен нито лев преди всичко да бъде изрядно, а за забавянията ще бъдат глобени изпълнителите.
А всичко можеше да бъде различно
В началото проектът за ремонт на булеварда изглеждаше по коренно различен начин - "Дондуков" трябваше да е със смесена настилка - павета по трамвайните релси и асфалт, там, където ще преминават автомобилите. Релсите щяха да са шумоизолирани, за да не се превръща първият трамвай в 5.05 ч. в автоматичен будилник за живущите, а по спирките трябваше да има спиркови перони и тротоарни уширения, както и велоалея.
Рязката промяна на проекта се наложи благодарение на министъра на културата Боил Банов, който реши да обяви павето за национално богатство - недвижима културна ценност. Така в навечерието на ремонта, започнаха пререкания между Министерство на културата и Столична община, в които се включиха активно и гласовити радетели за запазването на Стара София. Вследствие на това проектът бе преправен, съответно забавен, и се реши, че до бул. "Васил Левски" ще има павета. Два месеца по-късно от министерството все пак позволиха на втората отсечка на "Дондуков" - след ул. "Раковски", да има и асфалт в името на развитието на града, а "съвременната епоха да остави своя отпечатък във времето".
Един от другите активни защитници на паветата беше не кой друг, а пазителят на духа на автентична София, общинският съветник Иво Божков, който твърдеше, че с паваж столицата ще стане "недружелюбна за колите, а дружелюбна за хората". Пет месеца по-късно той отново е на вълната на гражданското недоволство, този път с призиви за разваляне на договора с фирмата-изпълнител, сигурна гаранция, че ремонтът няма да има край.
Дондуков наистина е тест за политическа интелигентност, тъй като булевардът е ключов, той свързва лицето на София - Министерски съвет и президентството с основни пътни артерии. Благодарение на усилията на различните институции от добре направения първоначален проект не остана нищо, от паветата на първата отсечка ще минем направо в асфалта, колоездачите ще се друсат по паважа, а гражданите ще продължат да преживяват всеки трамвай като земетресение. Все пак макар и "най-трудният ремонт в София", по думите на кмета, - става дума за отсечка по-малка от 1 километър.
Възможно ли е Столична община да се запъне пред ремонта на един булевард? Нима положението е толкова безнадеждно и в България няма нито една качествена строителна фирма, която да работи така, че гражданите да не заливат социалните мрежи със снимки, скандализирани от начина на ремонт?
Ако на гърба на "Дондуков" не се бяха упражнявали толкова много субекти - кой за политически дивиденти, кой от финансова изгода, кой от безсилие, булевардът можеше да изглежда много по-добре, а ремонтът да бъде по-качествен. Толкова много ли искаме?
