Добре дошли в България: родина на сиви кардинали, велики комбинатори, политици-алхимици, тактици и стратези, агенти-провокатори, незаконни отроци на Макиавели и Кромуел, вечни кандидат-майстори с размаха на голямата шахматна дъска.
Проблемът е, че сметките на българските сиви кардинали обикновено са толкова тънки и абстрактни, че накрая сами не си ги разбират.
В петък, късен следобед, насред нищото, Радан Кънев реши да изненада "приятно" президента Росен Плевнелиев, като го номинира за втори мандат, без да го пита. Правим обувки с кожа на клиента, се казва в такива случаи.
"Мечешка услуга" е прекалено мека квалификация за тактическия гений на ДСБ, който откъдето и да го погледнеш, дава късо съединение на логическата схема.
Вариант 1: Радан Кънев се опитва да принуди ГЕРБ да влезе в обяснителен режим преди президентските избори. Защо? Защото така пише в упътването на опозиционера-демократ-за-силна-България.
Добре, обаче Борисов не е излизал от обяснителния режим, откакто съвсем сериозно се пошегува, че може да "сложи" жена за президент на мястото на Плевнелиев. И какво от това?
Вариант 2: Опитва се да предизвика президента да се хвърли със неистов плонж на бойното поле без гарантиран партиен тил (да се разбира - без подкрепата на ГЕРБ).
Извинявайте, но дори Плевнелиев не е чак толкова наивен - доказа го вчера, когато за пръв път си позволи да смени официалното си нищоговорене с тезата, че някой се опитва да го сготви по старите готварски книги на Костов и Първанов (дори да не го повтори в национален ефир, поне не се отрече от думите, които "24 часа" сложи в устата му).
Ако Кънев откровено искаше да съучаства в избора на прозападен и анти-евразийски държавен глава, на какъвто Плевнелиев поне се опитва да подражава, нямаше да го подсече със засилка 6 месеца преди вота.
Вариант 3: Прави опит да си го върне тъпкано на ДБГ с рикошет по загатнатата кандидатура на Найден Зеленогорски, така както преди година Меглена Кунева самоуби реформаторската номинация за кмет на София, като издигна Соломон Паси по Twitter.
Приемаме този вариант като обида за здравия разум.
Единственият взаимно полезен резултат от тази тъпоъгълна интрига беше, че Плевнелиев все пак не пропусна ценния шанс да формулира най-важната тема на президентския вот.
Залогът няма да е за личностите, а за геополитическия избор на България.
Оттук нататък, обаче, той рискува всяка евентуална самостоятелна стъпка да бъде приета като дирижирана от Костов (пардон Кънев).
А докато големите предизборни мислители се наумуват, мрачната клоунада от антисистемни "спасители" ще ги направи вкупом ненужни.
