Според доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) от февруари т.г., МВР крие полицаите от правосъдието, а българските правителства крият случаите на полицейско насилие от съда в Страсбург.
Днес пък главният секретар на МВР Калин Георгиев се опита да скрие полицейското насилие от самите потърпевши - опитвайки се да го омаловажи като факт. Георгиев набързо изчисли, че полицейското насилие е мит, тъй като при 54-хилядния състав на МВР, 74 разследвания, образувани срещу полицаи за произвол, е статистика в полза на полицията.
Извинете се, господин комисар. Дори случаите да бяха само седем, те са факт, на фона на който честитките за днешния професионален празник на служителите на реда изглеждат като изпращане на въздушни целувки към убийци.
Има и друга статистика. За 12 години - от 1998 до 2010-а - Европейският съд за правата на човека в Страсбург, е произнесъл 27 осъдителни решения срещу България по дела за полицейско насилие (за които държавата е похарчила близо 906 000 лв за обезщетения на пострадалите).
В 1/3 от делата е причинена смърт, като 20 са жертвите на мъчително и нечовешко отношение от страна на органите на реда. В 3 от делата полицията е отказала на жертвите си животоспасяваща медицинска помощ и те са починали. В 23 от случите държавата е осъдена и заради бруталността на полицаите и заради последвалото неадекватно разследване.
Aко и тези факти ви се струват малко на брой, можем да направим своеобразна статистика на незаведените дела за полицейско насилие. Да го кажем с вашите прости думи - всеки от нас има познат или негов познат, малтретиран по един или друг начин от полицай.
Не, грешка - от полицаи. От толкова много служители на МВР доста от тях, изглежда, нямат работа и бездействието им се трансформира в групово екшън своеволие. По време на което всяка проява на самозащита се смята за оказване на съпротива. Всяко оказване на съпротива води до арест.
Както казва любимият ни форумец MacAllister: "Престъпността е проблем, не защото не стигат ловци. А защото дивечът сме ние."
