Доскоро само Бойко Борисов можеше да победи стена на тенис, от днес Румен Радев вдигна нивото: успя да преъврти новините само с лост и опорна точка. "Още мога".
Кадрите от 360-градусовото коремно възлизане на президента в поделението на Спецчастите си струват публичното зрелище, дори само заради техниката "55-годишен мъж прави задно салто със закопчано сако".
Зрителите цъкат с език, зрителките въздишат и се надяват тайно, че семейният коалиционен партньор поне ще се сети да изтупа килима на висилката зад блока.
Не знаем дали в президентството се крие анонимен spin doctor или фотосесията е военнополева импровизация, но Румен Радев изглежда видимо доволен. А че имаше нужда от позитивни новини след злополучното гостуване на патриарх Кирил, в това спор няма.
От началото на мандата си Радев не беше изпадал в толкова слаба позиция. При това ударът не дойде от "беквокалите" на ГЕРБ, а от скъп руски гост.
Ако за Росен Плевнелиев беше висока чест да бъде обект на московските хули, за Радев едва ли можеше да има по-болезнен шамар от 5-минутния запис с патриаршеската проповед за "историческата правда и неблагодарния български елит".
Проблемът не беше само в монтажа, в който режисьорът бе отредил на Радев роля на гузен новобранец пред старшина. Проблемът е, че и в прокремълските медии се повториха личните критики към президента - в Москва остават с впечатление, че срамежливата му русофилия е камуфлаж, а иначе си остава лоялен на американската школовка.
Целуването на патриаршеската десница, концертите с балалайки в Народния театър и Шипченските чествания на фона на съчленени българо-руски трибагреници май не са били достатъчни.
Дали заради отложеното за след Председателството гостуване на Путин, дали заради неуспеха в затварянето на сделката за бойните самолети, дали поради трета и четвърта причина - още на първата година от мандата Радев настъпи руска мина.
Едноседмичната липса на ясна реакция след провокацията може да е била ход на тактическо отстъпление, но ослушването издаде неприятната изненада в президентството.
Сега Радев се върна на собствен терен със сцени на казармена задушевност, спонтанна пъргавина и челичени юмруци. Да послужи пред когото трябва.
Все пак една снимка казва повече от 1000 думи, особено когато думите ти идват със закъснение.
Физкултурата на властта винаги е била по-ценен управленски ресурс от всякакви декларации. Още като главен секретар на МВР Бойко Борисов обичаше да се снима на лежанките и гладиаторите, Иван Костов правеше гръбна преса на подиума в "Търси се", лекоатлетът Цветанов има практиката да измъчва кметове в слаба (електорална) форма с безкрайни кросове на местния стадион.
А говорителят на Путин обича да го хвали с това, че "чупи ръце с едно ръкостискане".
Ако активното мероприятие на патриарх Кирил е било само спаринг, не смеем да си помислим какво го чака Румен Радев при същинската среща с онзи "гост", на когото не можа да откаже покана.
