Въпреки всички критики, въпреки неизпълненото обещание за Брекзит на Хелоуин, въпреки нелепата си прическа и множеството гафове... Борис Джонсън тържествува след "Коледните избори" във Великобритания.
Причините за това са достатъчно много на брой и все пак те показват само частични аспекти от цялата политическа картина, която кара избирателите да избират играчи като БоДжо - десни популисти с ексцентрично поведение.
Да започнем с важния момент на обстановката. От юни 2016 г. насам Великобритания пое по пътя си към напускане на ЕС и оттогава досега на няколко пъти отлага датата за Брекзит. Независимо дали хората подкрепят идеята за излизане на Европейската общност или са срещу нея, в мнозинството си те са вече изморени от дългите и абсолютно неползотворни дебати по темата в парламента. Те са уморени от това състояние на блокаж, до което беше докаран британският законодателен орган.
Затова и апелът на Джонсън за бързо и окончателно решение получи такава силна подкрепа.
Допълнително с това той се изправи срещу най-нехаресвания лидер на опозицията от години насам - Джереми Корбин, чийто план за изборите беше да върне социализма от 70-те в XXI век, като към него добави и евентуален нов референдум за Брекзит - нещо, което в очите на мнозина изглеждаше само като още проблеми, протакане и болезнени спорове между политици. Иначе казано - Корбин предлага всичко това, което в голямата си част британците не искат.
А колкото до алтернативата в лицето на Либералните демократи или Зелените, то тя е в главата предимно на Либералните демократи и Зелените, подхранена от добрите им резултати от вота за Европейски парламент - вот, който беше наказателен за големите партии и който никога не е отразявал електоралните настроения за общите избори.
Истината е, че Борис Джонсън се яви на изборите в момент, в който избирателите са отегчени от дългия Брекзит, опозицията изглежда възможно най-ялова, а самата програма на торите е пропуснала всички онези спорни моменти, за които по принцип консерваторите биват критикувани - например орязаната социална политика.
Самият Джонсън може и да е недолюбван сред голяма част от избирателите, но далеч не толкова, колкото например е Джереми Корбин или колкото е лидерката на ЛибДем Джо Суинсън. За сметка на това той все още притежава усета за медийното внимание и способностите на шоумен.
Освен това, в една епоха, в която традиционните партии (независимо дали леви, или десни) са все по-близо до центъра, отстоявайки статуквото, хора като БоДжо успяват да бъдат нещо различно.
Гневът към политическия елит се насъбира с години, а на места и с десетилетия, и когато повечето традиционни политици обясняват за това какво може и какво не може да се случи в политиката, несистемни играчи се включват с кардинални действия и обещания за окончателни решения.
В тази си роля Борис Джонсън замени Тереза Мей на лидерския пост и започна да демонстрира действия, да говори за действия и да се опитва да прокара всячески своята теза за излизане от ЕС на всяка цена. Той не обещава разумно осмисляне на ситуацията и подбиране на най-лекия за страната възможен път, той обещава да изведе страната си от блокажа в точка А и да я доведе до точка Б.
Именно това умение да се покажат като действени, решителни и различни кандидати играе положителна роля за успеха на кандидати като БоДжо.
Сами по себе си изборите за британския парламент и изводите от тях са важни, но те могат да бъдат много силен урок за политиците и в останалите държави.
Слабата и разединена опозиция, която не може да издигне адекватен лидер, неспособността да се вникне в това, което избирателите възприемат като важно и необходимо, твърде сложните или твърде беглите и объркани отслабват възможността за съпротива спрямо подобен тип кандидати. Още повече, когато те са на власт.
В днешния политически пейзаж победа се печели колкото с лична харизма и позициониране като човек на действието, толкова и с познаването на самия терен. Това донесе победата на Брекзит на референдума през 2016-а, това го направи победител и сега.
Той и екипът му успяха да уловят настроенията сред избирателите и да ги убедят, че единственото, от което имат нужда в момента, е край на цялата драма с Брекзит. И че всички останали варианти са по-лоши.
Че времето за премерени стратегии и политически маневри е отминало и е време за кардинални действия.
Ако се замислите, ще видите, че този апел за твърдата ръка и посрещането на последствията след това е общ за много подобни политици и в голямата си част те се радват на преобладаващо одобрение - вземете например Салвини в Италия, Орбан в Унгария или дори Тръмп в САЩ, за когото много анализатори предвиждат нова победа на изборите догодина.
Това е урокът от британските избори за Европа. Времето на премерените действия отминава. Сега очевидно е часът на лидерите, които първо действат, после питат.