Около националния стадион "Васил Левски" винаги си личи кога е ден за футболен мач. Само чужденците лесно могат да решат, че е обявено извънредно положение или се подготвя отпор на държавен преврат.
Кордоните от тежко въоръжени полицаи в бронирани жилетки, стената от щитове и загражденията създават зловеща паравоенна обстановка.
През центъра на европейската столица София не може да прехвръкне и птиче, а дръзналите да се окажат наблизо притичват на бегом.
Причината е ясна - играе се поредното "дерби".
Тези спортни срещи и по-точно публиката, която събират, водят след себе си тежко футболно хулиганство, побои, насилие, изпотрошени витрини и надраскани фасади.
Живеещите в квартала (а именно центъра на София) отдавна са свикнали, че ако ценят здравето си, в часовете около мача не трябва да излизат. И без това в магазина няма да им дадат и една бира да си купят - има мач, алкохол не се продава. Агитките идват подготвени...
За изместване на спортните срещи се заговори още през април месец, след като полицайка пострада сериозно на мач "Левски"-ЦСКА. Тогава бившият вече вътрешен министър Валентин Радев предложи футболните сблъсъци да се случват някъде извън столицата.
По време на инспекция на Зимния дворец на спорта тази седмица премиерът Бойко Борисов на свой ред се размечта (отново) за едно "кокетно стадионче".
Стадионче, което няма да е в идеалния център на София и което да не парализира столицата за часове при поредния мач. Постепенно на всички става ясно, че колкото и добро съоръжение да е "Васил Левски", националният стадион не е на правилното място. Покрай него са два от най-натоварените булеварди, а зад него е един от най-посещаваните паркове на града.
Там обаче редовно прииждат орди от момчета със старателно обръснати глави, татуировки на възрожденци и шалчета в синьо, червено, зелено...
Те гордо се определят като футболни фенове, но за околните са тормоз и дори заплаха. Полицаите се затрудняват да ги изтикат от пътните платна и решават въпроса радикално - директно затварят булевардите и отцепват района. След това стоят до огражденията и стискат палци всичко да мине без сблъсъци.
Затова премиерът обобщи ситуацията с въпроса "На това място този национален стадион върши ли работа?". Питането е риторично, а краткият отговор е - не, не върши.
Като футболно съоръжение пречи, не като такова за концерти и събития. Нито като писта за лекоатлети. Все по-безинтересният и западащ български футбол няма нужда да бъде поставян в центъра на столицата и да се отделят такива колосални ресурси за него.
Момчетата и на терена, и по трибуните са едни и същи, независимо дали са на няколко метра от "Орлов мост", или на няколко метра от площада в град Еди-кой си. Първите са неамбицирани да направят наистина интересен мач, вторите са там "за спорта", а не заради спорта.
Затова и аргументите на премиера Борисов националният стадион "да се ползва за друго" не са без основание.
Лошото е, че поставят още въпроси - кой ще инвестира в ново съоръжение, колко средства ще погълне то, къде ще бъде най-добре да бъде изградено от гледна точка на инфраструктурата. Без ясна визия за бъдещето на националния стадион и на проект за нов стадион, който да поеме функциите, дискусията няма.
Има подмятане на реплики през тъч линията - подаване с надеждата да вкараме гол, но все още е крайно съмнително дали това ще се случи.
Искаме кокетни стадиончета, кокетни булеварди, с кокетно ремонтирани трамвайни релси и кокетно поставени плочки.
Но всичко това не трябва да се случва през пръсти и "за спорта".
