Започне ли държавата да се нарича Отечество - тя се готви да убива. Започне ли обществото да се нарича Народ, то се готви да извърши някоя тежка простотия.
Проблемът е, че напоследък Народът не слиза от устата на Слави Трифонов и антуража му.
И това е проблем, далеч по-сериозен от факта, че сценаристът Филип Станев скъса портрета на Росен Плевнелиев, а Тошко Йорданов нарече президента политическа п**ка в национален ефир.
Не сме и очаквали, че текстописецът на "Нирвана кючек" и "Сефте" ще се прероди в Борис Виан и ще пропее "Monsieur le Président..." от "Дезертьорът"*.
Но когато нискочелата агресия се съюзи с кристално-прозрачната некомпетентност и добре пресметнатата манипулация "в името на Народа", започват да ни побиват тръпки.
Не е дразнещ двуизмерният хумор в "скеча" с нараненото достойнство на сценариста, който щял да си плати (неналожената) глоба от СЕМ с потребителски кредит. Да стане мъченик на сиромашката правда - това е заветната цел на всеки кандидат-спасител. Това е и единственият смисъл на ритуалната гавра с президентската институция.
Дразнеща е обаче лекотата, с която Слави Трифонов и сценаристите му редят неверни и неуки твърдения за това какви били правомощията на Конституционния съд и кой имал "моралното право" да го сезира.
Прихванали са дори от "македонската" математика на Каракачанов. Онези 572 650 валидни подписа, с които тръгна референдумът, се закръглят до "над 700 000" - число, наричано "Народът".
Докато ръководството на бТВ разтяга паравана на "всички гледни точки", по телевизора се излъчва първобитна пропаганда с безвъзмезден публичен ресурс.
А не е като да им липсва опит с политически мутации в ефир - като се започне с Барекадата и се свърши с Хекимян, без да забравяме ритуалния сеир с кортика на Росен Петров и президентската номинация на Меглена Кунева по инициатива на... Слави Трифонов.
Не се заблуждавайте: в това шоу няма импровизация и случайни статисти.
Само не забравяйте, че последния път, когато някой с блеснал поглед раздаваше присъди от името на народа, инакомислещите бяха наричани "бивши хора", а интелигенцията отиде да чука камъни в Скравена.
