Поредни избори, поредна медийна драма. Изборният ден е единственият, в който българските медии с малки изключения се нареждат в едно и също блато - това на шизофренията, наречена спазване и неспазване на Изборния кодекс.
На онзи Изборен кодекс, пълен с абсурдни процедури и още по-абсурдни забрани, които нито Монтанската правна школа на Фидосова, нито Кюстендилската на Мая, посмяха да премахнат. Да не говорим за бляскавите юридически умове на сегашния парламент.
Най-абсурдната от всички остава забраната за обявяване на прогнозни резултати в деня на вота. Но вместо да настояваме за отмяната ѝ, предпочитаме да не я спазваме. Неслучайно дълго време Изборния кодекс бе наричан Избирателен. Спазването му и то очевидно е избирателно.
И докато медиите внимателно следят за "Купуването и продаването на гласове е престъпление", в сайтовете и акаунтите им в социалните мрежи шестват зебри, музикални класации, кулинарни класации и измерване на трафик. Колко души пътуват към Позитано? Колко предпочитана е гозбата на мама? На кое място е песента "Се собрале комитите"? Колко бързо тича тъмносинята зебра? Не ме гледай какво правя, слушай ме как чета морал на останалите.
Вместо законодателят да осъзнае, че с навлизането на социалните мрежи в живота ни, става все по-трудно да се пазят в тайна прогнозните резултати, ЦИК си изми ръцете като обяви, че Фейсбук не е медия и там медиите могат свободно да дават резултати от екзит пол.
И от жълтите сайтове до сериозните медии всички скочиха да се възползват от открехнатата им вратичка в закона. В село Трайково засвири песента "Мила моя мамо", докато се готвеше "Генералска пържола". Между принципите и трафика (рейтинга) българските медии винаги са избирали второто. Принципите са си принципи, изборите са с кебапчета. А този път ЦИК услужливо даде въглищата за скарата.
И докато двойните стандарти са главна движеща сила на всички алетернативи и корективи на властта, тя ще бъде все по стабилна в злоупотребите и корупцията. А купуването и продаването на гласове ще бъде просто представление.
