Ники Кънчев, Андрей Арнаудов, Хилда Казасян. Време е да започне новия сезон на най-успешното българско риалити "България търси национална кауза". Толкова успешно, че вече 15 години го дават по всички телевизии.
Откакто през 2001 г. царят се завърна да "оправи" републиката, кой ли не се изреди да я спасява.
Бойко Борисов се зае с европейското развитие, спортните зали и магистралите, Меглена Кунева пое гражданите, корупцията и председателството, Борислав Цеков бори матрицата, преди да пристане на Мая Манолова, дори Николай Цонев, след като бе отръшкан като "абсолютен престъпник", се развяваше в компанията на Деси Добрева в търсене на "нова алтернатива".
След това дойде Бареков, придружен от Нешка Робева с пророчествата на Ванга, за да пребори цензурата.
И докато звездата му залязваше, на сцената се завърна Слави Трифонов с идеята да промени избирателната система и въобще устройството на държавата чрез референдум.
С подобни идеи зад аптеката на ъгъла се спотайваше и Веселин Марешки, нарамил на гръб тежката борба с монопола при горивата за бонус. Някъде наоколо още се чува жуженето на Илияна Раева и нейната обединена България.
На клета държава и сто спасители са малко.
И ето, че се пръкна новото гражданско движение, което няма да става партия. "Движение за национална кауза" влиза с голям шлем в безпартийната политика: възхвала на Орбан, критика към "еколозите, които пречат на туризма", връщане на българите от чужбина и намерение за повишаване на раждаемостта. Последното, макар и неясно как точно ще се случи, явно е най-важното за новото движение, съдейки по името му (ДНК).
Преди 15 години царят посъветва нацията да си смени чипа, години по-късно научният прогрес стигна и до генома.
Родолюбието, българщината и патриотизма, които се леят от всички нови партии и граждански движения, са просто лъскавите опаковки, които продават продукта. А той е чиста проба скрит лобизъм за нечии интереси.
Риалити-интелигенцията трудно схваща думичките "личен избор в живота".
Личен избор е да останеш в България. Личен избор е да заминеш да учиш в Англия, да береш портокали в Испания или да станеш мениджър в голяма компания в САЩ. Няма обща причина за емиграцията на българи в чужбина. Което означава, че не може да има и обща причина, която да ги накара да се върнат в България.
И няма как да сложиш студентите в Германия и проститутките във Франция в една категория.
Личен избор (или липса на такъв) е да нямаш деца, лично решение е да имаш едно дете, въпрос на лична преценка е да имаш пет. И тук държавата, още по-малко партията, най-малко някакво гражданско движение, нямат думата, нито им е работа да надничат под завивките.
Ако обаче смятате, че тези общи приказки са истинските цели на новото движение, жестоко се лъжете. Позволете ми да изпреваря събитията с месец-два.
Нещата не се изчерпват с "правенето на деца". Тези деца като се направят, ще искат да карат ски. А за да карат ски им трябва лифт.
И така неусетно новото патриотично движение ще започне да приглася на министър Ангелкова и министър Кралев, че законите са за всички, но когато се прави нещо за развитие на спорта и туризма, може и да се заобикалят по допирателната.
А заобикалянето по допирателната е национален спорт. Така да се каже - в ДНК-то ни е. С такива интелектуалци - нищо чудно, че все се нуждаем от спасяване.
Дали някога гражданите ще разберат, че единственият начин за участие в политиката е чрез партиите? Добри, лоши, те са такива каквито самите граждани ги направят. И са единствения модел на управление в развитите държави.
Всичко друго е национални каузи от магазин за левче. Доста "хора с идеали" се прехранват с това. И така до следващия спасител.
Само не разбрахме - а къде е Иван?
