Коя е най-голямата парламентарна група в 44 Народно събрание? Верният отговор е групата за приятелство между България и Русия - разноцветен букет от 121 народни представители; толкова, колкото са депутатстващите приятели на Германия и САЩ, взети заедно.
В кръга на фантазиите, с малко желание и с абсолютното си мнозинство тази група спокойно може да формира кворум и да приема закони, да ратифицира договори и да предлага референдуми, да променя състава на Министерския съвет или да предизвика нови избори. Бас ловим, че и в 45-тия парламент българо-руската дружба между народите ще си остане първа политическа сила.
Затова когато Дмитрий Медведев пристигна в София - макар и в неприсъствен ден за прочутия с трудолюбието и предприемчивостта си български парламентарист - мнозинството успя да излъчи своята представителна петорка в комитета по посрещането. Волен Сидеров и Веселин Марешки отмениха "Патриотите" и "Воля", Красимир Велчев - ГЕРБ, Цвета Караянчева - народа, а ДПС се пласира стратегически в лицето на бившия началник на ВВС ген. Симеон Симеонов.
Както отбелязаха по-наблюдателните: уж железният бойкот на Корнелия Нинова омекна без обяснение пред високото (образно казано) присъствие; на Антон Кутев беше разрешено по изключение да се върне в Народното събрание, само заради шпалира пред руския премиер.
Верен на школата по жестомимична дипломация, Бойко Борисов създаде пореден паметен момент с дружеско побутване на Медведевото рамо по повод поръчката за изтребителите F-16: "Няма да се плашите, нали, ние сме сила голяма".
Медведев му го върна на следващия ден, като препоръча на БНБ да върже лева за китайския юан вместо за еврото, за да можело Черноморието да си върне руските туристи с обезценени портфейли.
Тази закачка звучи почти безобидно на фона на многозначителния му отговор пред медия от Люксембург, че при евентуална ядрена война между Русия и НАТО нямало опасност от случайни попадeния в земеделските стопанства на Великото херцогство, защото руските хиперзвукови ракети се ползвали с висока точност и надеждност. В кръга на шегата, така да се каже.
В българския обяснителен контекст, визитата на Дмитрий Медведев не успя да надскочи нивото на вътрешнозаводските интриги. Нямаше ги историческите нощни съвещания по сепаретата на пиано-баровете от времето на Първанов, Путин и покойния Кобзон. Нямаше ги размените на ексцентрични подаръци под формата на овчарки, саби и големи шлемове.
Нямаше и дума за прясното разследване на британските и българските служби по повод на трикратния гастрол на агент на ГРУ в близост до отровения оръжеен търговец Гебрев.
Дори "Коммерсант" подмина с прозявка от скука посещението в София, което погрешка обяви за първо по рода си - вярно, гостуването му през 2008 г. като част от делегацията на Владимир Путин изглежда като антична история на фона на политическото му дълголетие. Единствен Румен Радев сякаш имаше вълнуващи очаквания за някакво "материализиране", което очевидно не се сбъдна.
Сбъднаха се, уви, опасенията за поредното блокиране на трафика в столицата след въвеждането на епичен периметър за сигурност между госта и "вечно признателния български народ".
Сякаш всички послания на Медведев бяха адресирани не към София, а към Брюксел и Киев - първо, размаха пръст на Порошенко заради "острата мръсна кампания за президентските избори", а на следващия ден намекна, че Кремъл няма нищо против да продължи преноса на газ през Украйна "при изгодни параметри и стабилна политическа обстановка след изборите".
Последното му изявление, впрочем, постави под въпрос цялата обосновка на Борисов за спешната нужда от подводна връзка с "Турски поток", но и това си остана подробност от пейзажа.
Когато темата на преговорите е "Атом, газ и аз", липсата на новини често е добра новина. А и миналогодишната благословия на руския патриарх Кирил към "неблагодарните" българи по случай 3 март все още пази влага.
Медведев вече замина за Люксембург. Оттук нататък, да му мислят градинарите в херцогството.
