И да е счупено, не го поправяй

Винаги сме се възхищавали от силите, които стоят зад управленското дълголетие на синдикални челници като Янка Такева. Не, наистина, това е феномен, който заслужава сериозно изследване.

Как така цяло съсловие от интелигентни хора - образовани, сърцати, отдадени на безценна обществена мисия - са съгласни да се идентифицират с чугунения ведомствен консерватизъм? Ето това е загадка, пред която науката мълчи.

Проследихме обаче нивото на "дебата" по един напълно банален казус като идеята за едноседмичното скъсяване на лятната ваканция (за сметка на повече свободно време между сроковете). И да си признаем, сега вече знаем защо този вид другарки ще бъдат вечни лидери на българското учителство.

Не е проблем, че някакво мимолетно усилие за промяна на битовите навици се посреща на нож. Проблемът е, че битовизмът е проникнал като тумор в онова, което някога се е наричало професионална етика и усет за историческо призвание.

Ето част от аргументите против промените във ваканциите:

1) Ако не е сушата, ще е кишата

Училищата са адски казани в края на юни или началото на септември, защото нямат климатични инсталации. Когато вкараш 25 разпасани тийнейджъри в почти непроветряема стая с 53-годишната им класна ръководителка, настъпва физически и морален декаданс.

2) Имат си и по-важна работа през лятото

Не само учениците, но и учителите използват лятната ваканция за часпром: сезонни работници, камериерки, аниматорки, гидове на стада чужди туристи, и прочее обслужващ персонал. Работодателите пускали договори от 1-во число, затова дори едноседмично отклонение от лятната ваканция се оказва проблем. Унизителен труд няма - докато не ти се наложи да сменяш чаршафите в хотелските стаи на учениците си.

3) Морето през юни / юли е по-евтино

Който е научил нещо до 24 май - научил. Оттам нататък, хлапетата не влизат в час, за да се образоват, а за да се "оформят" на конвейра. Ако може, без много напрежение, защото ол-инклузивът на Китен е резервиран още от март.

Ако между другото, остане време за допълнителна квалификация и прочитане на новите учебници по диагонал, хубаво.

Комбинирайте всичко това с тихия ужас на родителите да останат насаме с децата си за 5 работни дни в повече, и ще получите крайния резултат.

Факт: в МОН могат да се сърдят единствено и само на себе си за това, че си разбиха главите. Няма много смисъл в това да правиш "реформа" насред лятната ваканция, когато учителите дори не могат да реагират на идеята. А и в крайна сметка, явно никой не разбра какво налага разместването на ваканциите и какво значение има то за подобряването на учебния процес.

Но въпросът е съвсем принципен: ако навремето образованието на малките е било първостепенна грижа на възрастните, то днес еснафлъкът явно властва над всичко.

Истината е, че за това не са виновни учителите - реакциите им са просто външният симптом на болестта.

Щом като работодателят не може да осигури нормални условия за труд, не може и да изисква от служителите си чудеса от храброст.

А в случая "работодателят" е оценил стойността на учителския труд на 688 лева. Толкова е минималната основна заплата на един старши преподавател в България - независимо дали произвежда гении по физика, или отбива номера до пенсия.

Нищо, че всички са недоволни от натоварването, нервите, срива на качеството и липсата на признание. Предпочитат системата да не се променя, защото винаги може и по-зле. И да е счупена - да не се поправя. Благодарение на този принцип векуват другарките синдикалистки.

Това ни казват учителите, независимо дали искаме да го чуем или не.