Денят започва с Кошлуков

Беше въпрос на време, и беше крайно време. След серия от злополучни експерименти върху физиономията и авторитета на БНТ, "Денят започва с култура" изговори на глас онова, за което много други кадри предпочитат дори да не си помислят.

В БНТ има ситна, непрозрачна и лишена от журналистически аргументи цедка. Цедката за правилните теми в правилния момент, правилното съдържание в правилния баланс, правилните говорители в правилната последователност и правилните въпроси, подсказващи правилните отговори.

Всяко отклонение се коригира - или с вътрешен гърч, или с публично напомняне за "държавната ясла" (по мотиви от Вежди Рашидов), или с окончателно решение на проблема. "Промяна в програмната схема".

На теория, преценката за програмата трябва да се прави от професионалисти с опит, уважение и капацитет да ръководят огромен екип в ситуация на постоянен дефицит (на пари, на кадри, на обществен интерес). Решенията би трябвало да се вземат на база на обективни данни от пийпълметрия и социология.

Практиката е в неузнаваемо противоречие с теорията. Тя е такава, каквато ви беше описана в писмото на "Денят започва с култура" по адрес на Емил Кошлуков.

В телевизия, която по закон няма право на повече от 15 минути рекламно време на ден, изневиделица рейтингът се оказа водещ аргумент за програмиране.

Няма спор, че обществената мисия не може да бъде самотно занимание за мрачни интелектуалци пред вехти декори. Само че отчитането на рейтинги в България е бизнес, а не наука. Справка: тоталните противоречия в данните на bTV и Nova за последната година.

Що за критерий е рейтингът, когато "История БГ" се бори за зрители в пряка конкуренция с риалити-халтури като "Черешката на тортата" или Big Brother в Nova? Кой преценява ползата от "Референдум", когато Добрина Чешмеджиева води политически дебати срещу потоп от турски мелодрами на bTV? Каква база за сравнение има между "Вяра и общество" на Горан Благоев и "Съдби на кръстопът", освен че се излъчват в един и същи час?

За илюстрация на подигравката "рейтинги" - "Шоуто на Канала" било най-гледаното предаване на БНТ в събота. Такъв е изводът според системата, за която са абонирани и на "Сан Стефано" 29 и която сега се размахва като балтия в ръцете на програмния директор.

Бъдете сигурни, че със стъкмистика може да бъде свалено всяко "неправилно" предаване в БНТ, да бъде запушена устата на всеки репортер и водещ, който има навика да не задава въпросите от лексикона на Кошлуков.

И това не е фантазирана заплаха, а реалност. Затова беше въпрос на време БНТ да изправи рамене.

Крайно време беше в ефира на националната телевизия да се върнат думите "свобода", "ценности", "принципи" и "мисия", изговорени на глас, от първо лице, а не по кьошетата и коридорите.

Независимо от личните неразбирателства и обяснимия човешки страх от гонки по устав - съпротивата срещу нахалната цензура и подмяната в БНТ трябва да дойде отвътре.

Трябва да дойде от професионалистите, които доброволно губят дните, нощите и здравето си в името на служба-призвание - в силно неконкурентни и демотивиращи условия спрямо колегите си от частните медии.

В противен случай - точно тези обществени служители рискуват да се превърнат в лабораторни мишки за експерименти на чужди недомислени стратегии от "доброжелатели", присвоили си правото да говорят от името и в името на БНТ.

Колкото по-пасивна е общността в самата Национална телевизия, толкова по-лесно ще му бъде на Кошлуков да се изживява като последен бранител на общия интерес от "олигарси и политически централи".

И да се надява, че вече никой не помни собствената му биография: Екс-Фактор на ТВ7 от епохата на Барекадата и КТБ, лице на сурогата й Канал 3 и програмен директор на партийната телевизия на "Атака".

БНТ е в криза много преди началството на Кошлуков, Каменаров и компания. "Правилната" цедка съществува от времето на мустакатата агентура на ДС, продължаваше си и досега, но с по-фин инструментариум.

Шантажът с рейтингите на "Денят започва с култура" е просто поредното късо съединение в схемата за контрол на обществената медия.

Едва сега обаче натискът над журналистите беше показан по телевизора - с говор и картина. По-добре късно, отколкото още по-късно.

Вярно, нито програмният, нито генералният директор на БНТ се избират от подчинените си.

Но без чисти лица, силни гласове и яки гърбове - обществена телевизия не може да има.

Новините

Най-четените