На съвещание в Хисаря, посветено на изборите на 12 май, премиерът Марин Райков призова полицията "да направи всичко по силите си, за да прекрати изборната търговия".
Със сигурност премиерът е бил воден от най-добри намерения. Но този повик прилича на писъците на пребитата и изнасилена във врачанското село Горно Белотинци Виталия, която цяло село слушало как вика, ама никой не излязъл да помогне.
Сравнението може да се стори някому брутално, но е факт. След като през всичките тези избори полицията прехваща само "хамсийки" в изборната търговия, какво друго да си мислим, освен казаното от лидера на ДСБ Иван Костов:
"Има съмнения, че по места има срастване между търговци на гласове с местните власти в лицето на местното МВР и прокуратура. Има подозрение в обществото, че има обвързаности по места между тези, които купуват гласовете и онези, които ги покриват. Не изключвам големите търговци от миналото на гласове". Костов вижда изхода във взаимния контрол между участниците в изборния процес.
През май м.г., точно преди конгреса на БСП, когато партията се накървави Станишев или Първанов да предпочете, едно издание пусна една флашка, където двама соцактивисти си говорят и обсъждат механизмите за фалшифициране на вот. Един вицепремиер и министър на вътрешните работи - вече бивш - който даде дори пресконференция в редакцията на това издание, обеща тутакси да се заеме с тази флашка и изобщо... нищо не стана. И цялата работа се удави в празните обещания на властта, така както бяха удавени и разни други флашки.
На всички е ясно, че измамите стават на ниво секционни избирателни комисии, а не на ниво "Информационно обслужване". Това го знаят и в БСП, и в ДПС, и в ГЕРБ, защото са го играли. Всъщност няма партия, която да не е наясно.
След като протоколите ще се качват в Интернет, всяка партия ще може да ги сравни с данните на "Информационно обслужване". Ако има нещо да лъсва, ще лъсне.
На срещата в Хисаря Райков посочи, че полицаите познават хората на терена - и им напомни, че са деполитизирани. По принцип униформените го знаят, но са обучени да слушат властта - по стар тоталитарен прийом пазят гърба, задните й части и каквото още им наредят.
С проституцията не се борят, транзитът на големи количества дрога си върви - достатъчно е да се види с какви дела се мъчи да запълни работното си време специализираната прокуратура и съд - едва ли ще мръднат з....ците и за избори
Преди вота на 5 юли 2009-а от ГЕРБ им бяха обещали, че ще им вдигнат заплатите, ако гласуват за тях. Евтин трик и чиста проба купуване.
Така както купуват гласовете ни с безплатни торбички с лекарства от Марешки, 3 пакета брашно и кофти салам от селската бакалия или, имаше и такива случаи, с опростени дребни заеми.
Като цяло партиите купуват на едро и на дребно. На едро - лъжейки грубо как ще направят живота ни по-добър, всяка една предизборна програма може да послужи като доказателство за измама, осъществена при всички условия на чл. 209 от Наказателното право.
При нея деецът, т.е. партията, преследва користна цел - да набави за себе си или за другиго, разбирай обръчите й, имотна облага, като същевременно съзнава, че облагата е невъзможна без причиняване на вреда.
От тази измама няма как да се предпазим. А от купуването на гласове единственият изход е просто да направим относителният им дял пренебрежимо малък. Как? Като гласуваме. Без значение за кого. Само да гласуваме.
> А от купуването на гласове единственият изход е просто да направим относителният им дял пренебрежимо малък. Как? Като гласуваме. Без значение за кого. Само да гласуваме. Точно. Така цената на едно депутатско място (като необходим брой гласове) би следвало да се повиши тъй, че купуването на такива места да стане твърде скъпо, следователно неефективно. За тоя, който си мисли, че всичко се купува, има само един лек – да го удариш в портфейла. Така също ще се понижи относителната тежест на ромските гласове, които по правило се пазаруват, както и на онези гласове, които са повлияни от работодатели, местни феодали или други фактори, от които хората са зависими. И това, което най-много искам да стане: да се окаже, че купувачите на гласове са похарчили много пари, обаче тия пари не са им стигнали за нищо и са си чиста загуба И последно, но не по важност: само при масово гласуване ще може да се види най-сетне какви са ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ предпочитания на българския народ. Ние всъщност НЕ ГИ ЗНАЕМ. Защото напоследък резултатите от изборите показват най-вече предпочитанията на твърдите електорати и купувачите на гласове. А това по никакъв начин не е представително за целия народ.