Нека ме боли!

Махнаха днес с ръка депутатите - основно тези от „Атака", гласуваха един-два пъти и за малко да закрият Комисията за защита от дискриминация. С цел ограничаване на разходите.

Даже на първо гласуване от разсеяност я закриха, пък после разбраха, че нещо са объркали и прегласуваха решението си.

Досега засегнатите от дискриминация можеха да се обърнат към съда, към въпросната комисия и към арменския поп - в тази последователност.

От арменския поп полза няма - проверено е многократно. Съдът пък иска средства, действа бавно и какво ще реши накрая - само той си знае.

А в комисията може да се оплачеш, да получиш номерче и дата, на която да разгледат случая ти и да излязат със становище по него. Освен практическата полза от това, понякога и само моралното удовлетворение, че си прав и че виновникът е публично посочен с пръст, е достатъчно. А комисията прави и много повече от това.

Иначе който е недоволен от съда, може да се жалва за нарушените си права като български гражданин освен в комисията и в Страсбург. Там присъдените обезщетения се плащат от държавата, разбира се, тоест от всички нас данъкоплатците - само че заедно с разноските, които са като за европейски съд, а не като за български.

Кой бил махмурлия, кой бил терорист - докато се разберат депутатите и за малко да провъзгласят де факто, че в България изведнъж дискриминацията е изчезнала.

А да е - не е. Дискриминация колкото искате. Към жените, към мъжете, към малцинствата, към чужденците, към възрастните, към младите, към пушачите, към непушачите, към дебелите, към хората с увреждания... Всеки от нас все някога е бил - и най-вероятно и в момента е - дискриминиран от някого някъде по някакъв признак, независимо от другите му качества.

Защото дискриминацията е естествена и често неосъзната. А е недопустима. Този свят е за всички.

Българинът все още не знае правата си и не се е научил да се бори за тях. Някои българи дори все още не знаят, че имат права. А други пък злоупотребяват с тях. И представете си как евентуално оставаме с една институция по-малко, която да регулира процесите в тази област.

На управляващите не може да им се отрече едно: близо година след като поеха управлението, са свършили само две неща. Едното е, че сериозно натиснаха престъпността. А другото - че системно ограничават човешките права. Второто минава под предлога, че било необходимо за първото - без да има каквито и да било доказателства за това.

Наистина, опозицията орева света, че вървим към полицейска държава и ни управлява хунта.  Хем обаче е вярно и отвсякъде видно, че ни управлява светла милиционерска мисъл, хем хората не реагират.

Обяснението е просто - никой вече не вярва на компрометираните опозиционни политици, които до вчера бяха управляващи и добре показаха какви ги вършат.

В нихилизма си обаче българинът рискува да вземе поредното грешно решение. Защото известно е, че права има само този, който си ги търси, отстоява и протестира, като му ги нарушават.

Другите, които си мълчат - от глупост, по инерция или за да не си създават излишни главоболия, накрая винаги се оказват прецакани.

Е какво още чакаме - поради корпоративни интереси да въведат забрана на чистия въздух или по погрешка от махмурлук да въведат робството?