Преди около 2000 години римският управник Пилат Понтийски има проблем с гражданин, наречен Исус Христос. По закон той трябва да осъди на смърт няколко граждани, сред които и въпросният. Екзекуцията на последния обаче може да доведе до някои брожения сред населението. Затова управникът се сеща за местното традиционно право, според което гражданите могат да помилват един от осъдените и им предоставя тази опция. Ядосаната на Исус тълпа търговци освобождава друг от осъдените и пожелава смъртта на Христос. Доволен от хитрия си ход, че формално не той е осъдил Исус, управникът Понтийски си измива ръцете - в прекия и преносния смисъл - и праща Христос да бъде разпънат на кръста.
Преди 6 години около Великден един стар автобус с деца от Свищов пада и потъва в река Лим между Сърбия и Черна гора. Удавят се 12 деца... След много разправии съдът формално стоварва вината върху гражданина Илия Измирлиев, шофьор на автобуса, който е осъден и буквално разпънат на кръст от медиите и обществото. Обществото обича да има виновни. Но подсъзнателно знае истината за това къде е вината за инцидента. Затова по-късно НС прие законов текст, според който такива превози на деца или ученици могат да се извършват само в светлата част на денонощието и с автобуси, за които има издадени удостоверения за категоризация. Така бяха наложени строги ограничения върху извършването на екскурзии с деца, които биха били поставени в риск, ако пътуват с 20-30-годишни трошки.
В наши дни. Като студен пролетен дъжд се изля върху обществото днес новината, че ГЕРБ са приели текстове в Закона за автомобилните превози, с които отново се връщат в бизнеса фирмите със стари автобуси. Законопроектът е внесен от Министерския съвет по предложение на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения.
Присветна мълния. Синята коалиция заяви, че текстът е приет от ГЕРБ „под силен лобистки натиск" и че ще предложи между първо и второ четене на закона отменените текстове да бъдат върнати.
Тресна гръмотевица. Депутат от управляващото мнозинство скочи да припомня на съпартийците си кога и защо са приети поправките, които те току що отмениха на първо четене. Той нарече случващото се „гнусен лобизъм".
Облаците се сгъстиха, небето стана мрачно и замириса на буря. Управникът Александър Цветков, транспортен министър и пряко отговорен за случващото се, реши, че е време да си измие ръцете. Той небрежно заяви, че нямало никакъв лобизъм, чисто технически било нужно да се оправи закона, ама да е нужно, да е нужно, колко да е нужно... лично той не държал. Още две изречения по-нататък Цветков направо почна да се кълне, че „ама в никакъв случай не държал, наистина".
И преди новината да стигне до родителите на загиналите деца в Свищов и до всички други родители/избиратели в държавата, отвсякъде затрещя, заваля, засвятка - появи се deux ex machine, господарят-Слънце, той и господарят-Зевс, известен още като Бойко Борисов и гневът му се стовари върху простите земните твари и делата им нечисти и небогоугодни.
Премиерът нарече отмяната на текстовете „безумие", „едва ли не саботаж към правителството" и „типичен пример как ниските нива се поддават на лобистки интереси". И е прав както само той може да бъде...
Борисов увери, че от сутринта разследва случая и е изискал от управника министър Цветков да му посочи виновните, чието наказание ще бъде "да си ходят". Премиерът се оправда, че при изготвянето на закона са участвали браншови организации, а от кабинета просто не са обърнали внимание при придвижването на текста. "Съжалявам, че някой път научавам малко по-късно, но нищо лошо не се е случило", заключи той и увери, че „поправките Лим" ще бъдат върнати в закона. Псле отиде да играе тенис в Борисовата градина.
Облаците изчезнаха, слънцето светна и гражданите вече спокойно можеха да отидат на концерт на AC/DC. Управниците си измиха ръцете, виновните ще бъдат разпънати на кръст.
У обществото обаче и този път остава усещането, че нещо все пак не е наред. Екс-здравният министър Нанев се замеси с такива лобистки браншови организации и си замина, транспортният министър - който видимо имаше ясна представа, че си „играе с огъня" (по думите на депутат от ГЕРБ) - също е кандидат-пътник след днешния гаф.
А какво да кажем за културното министерство, чиито управник Рашидов направо подписва документи за сътрудничество с чужди лобисти, получава от тях персонални награди и после става ясно, че едва ли не министерството му влиза в бизнеса с продажба на софтуер?
Ами всичките тези депутати от управляващата партия, гласували автоматично и днешните скандални поправки - не бяха ли те назначени пак от премиера-слънце?
Или какво - един не казал, друг не чул, трети не видял?
Тц. Това, което убягва на управниците ни, които смятат, че са решили въпроса, като са си умили ръцете, е че управникът Понтийски вече 2000 години не може да отмие кръвта на гражданина Христос от ръцете си.
Днес няма да получим отговор на въпросите си. Но ще мине време и такъв ще има. И вярвайте ми - няма да е след 2000 години.
