Така ли ще харчим 1,5 млрд. лв.?

"Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има материал" - една от абсурдните реплики на Живков, популяризирана от Ъпсурт, отлично приляга на действителността ни, особено ако говорим за материал за размисъл по въпроса как държавата харчи парите ни.

Лошото е, че този материал все по-рядко влиза в новинарските емисии.

Преди дни в Комисията по отбрана към Народното събрание се разгоря мини-скандал за това как държавата мисли да похарчи някакви си 1,5 млрд. лева.

Депутати от БСП запитаха министъра на отбраната Николай Ненчев дали е вярно, че МО променя тихомълком и без обосновка изискванията към новия изтребител и метода за оценка на офертите.

Въпросът дойде като удар с мокър парцал за Ненчев, който твърдеше, че не знае за какво идва реч, но ще провери и ще отговори писмено. Дали наистина министърът не е наясно какво се случва в собственото му ведомство - и то около най-големия инвестиционен проект - е въпрос, който ще оставим на съвестта на земеделеца.

По-притеснително е, че след години работа по изискванията към новия изтребител, префинване на методите за оценка и явен опит на експертите във ВВС и МО да поставят основите за провеждане на честен и открит избор - сега някой се опитва да пренапише всичко в 90-тата минута, затвърждавайки старата максима, че ако една обществена поръчка не е написана специално за някой, то тя никога не се пуска.

И някак „случайно" проектът за новия изтребител се бави вече месеци, без смислено обяснение.

Това, което чиновниците в МО се опитват да преправят, е да премахнат всички критерии, с които се оценява продължителността на живота на новия боен самолет, и да минимизират тежестта на бойните му способности в общата оценка.

С други думи - да се вземе посредствен изтребител, при това втора-трета ръка.

От няколко години упорито на България се пласира точно такава оферта - употребявани F-16 от Португалия, които са произведени през 1983-1984 г. и имат около 15 години остатъчен живот (при 30+ за новопроизведен).

Нищо лошо за F-16 - това е легендарен боен самолет, доказал се многократно в реални условия, чийто новопроизведени варианти са все още еталон за това, какво трябва да може един съвременен изтребител.

И VW Golf е страхотен автомобил, но това не значи, че покупката на Golf 2 на към милион километри, с хромирани джанти и няколко лепенки Remus, криещи ръждата, е добра идея.

Като алтернатива се разглежда Saab Gripen - шведските самолети са на въоръжение в Чехия и Унгария, като в момента се финализират преговорите със Словакия.

Gripen е новопроизведен самолет, което му гарантира минимум 30 години живот. По неофициална информация цената за придобиване и експлоатация е съизмерима с тази на употребяваните F-16. В същото време Gripen е значително по-нова технология, превъзхождаща модернизираните F-16 в области, като радар, система за самозащита и възможност за опериране в мрежова среда. Не е за пренебрегване и факта, че Gripen е създаден да се експлоатира от малки полеви летища, докато F-16 е пословично капризен към летищата си.

Лошото е, че в момента някакви чиновници, водени от незнайни цели, не само искат да се разпоредят с цели 1,5 млрд. лева, както си знаят, но и да обрекат въоръжените ни сили на покупката на боен самолет с твърде малък жизнен хоризонт.

Едва ли ще видим същите тези чиновници да се обосновават публично за действията си.

Нещо повече: МО сякаш удобно забравя, че при толкова голяма оръжейна сделка може да се поиска компенсационно споразумение (офсет), при което спечелилият сделката се задължава да направи насрещни инвестиции в българската икономика.

Само преди няколко дни Полша развали сделка за над $3 млрд. за покупката на 50 вертолета Caracal, защото не беше доволна от офсетното споразумение, което предлагаше производителя Airbus Helicopters.

MO явно е над тези неща, за съжаление и в Министерство на икономиката, и Министерство на финансите явно проявяват нулев интерес към тези възможности.

Геополитическите лупинги, сервилността към премиера Борисов и странните назначения из администрацията на МО, дават не малко материал за размисъл относно действията на Николай Ненчев. Но ако той и подопечните му чиновници се издънят в покупката на новия изтребител, то вече ще говорим за предателство към националната ни сигурност.