Писмо до Васил Левски, публикувано във Facebook. Webcafe.bg благодари за корекцията за авторството на прекрасното стихотворение.
Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. Оттам не виждаш... съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.
...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.
Спи, Дяконе! Щото ако се събудиш ше земе да се окаже, че и на теб някой е платил
Доста си проста.
Мануела
Мануела, ако само това можеш да кажеш е доста тъжно. Защото точно това се вижда из България в момента.
Ако нещо не е наред, по-добре беше авторката да напише есе на тема "Кой е виновен това да е така, къде е причината?" Иначе дали ше се жалваш на Левски или на Арменския поп, файдата е все тая.....само дето при споменаването на Левски става малко по-патриотично едно такова и те пази от критиките...
Мдам. Явно някой е с мисълта, че че живеем в "Чиста и Свята Република", но Духа на Комунизма броди из Народа и буни духовете.
Първо бих искал да поздравя автора за доброто звучене на стиховете и наистина актуалните проблеми които се засягат в това малко но много силно стихотварение! Относно преждеизказалите се:НЯМА КОМУНИЗЪМ ИЛИ СОЦИАЛИЗЪМ,има гладни хора и такива които живеят на техен гръб!Няма място за тъпи политически агитатори,ние не сме кьорави че да не виждаме какво ни заобикаля.Не всички искат хотели и гаражи да ги заобикалят,децата им да играят в някое ъгълче щото някакви си крадливи помияри трябвало да си спират лъскавите автомобили на паркинг!За не осведомените мечтите по бетони и хотели са от началото на ХХв. не от ХХІ-ви.В нормалните "бели" държави се стремят към легализиране на проституцията с цел да се прекрати издевателството над деца и млади жени,да има мед. контрол. И този сайт се напълни с разни платени гъзолизци на моментните власт имащи.
Не знаех, че израза: "Бучнеш пръчка - пиеш вино" била истина Ся ще взема една мотика и отивам да прекопая терасата, а ако не ме мързи и мазето. После ще изхвърля дивана и на негово място ще инсталирам крава, че да пия мляко. Само, чеее... с какво ще я храня тая крава? Дали мушкатото ще стигне, докато кравата ми даде да я доя?
Dimitar Stamboliyski | 20.05.2011 17:17 Абе, Февруари месец не мина, ли? Големи патриоти 'сички днес...?!? **** Да бе, февруари мина отдавна - защо така някой се сеща за патриотизъм, на кой му дреме за такава отживелица!!!
@ Miss Ivano Благодаря ти, уместно беше да си го припомним това писмо. Историята непрекъснато се повтаря, но няма кой да си отвори очите да забележи тая работа... Все пак за да не сме толкова черногледи, ми се струва, че Левски все пак е един щастлив човек, макар и обесен накрая.....поне е живял в хубави времена - ако беше писал това писмо днес, нито някой вестник щеше да му го публиква, нито в късните новини щяха да го отразят.... Волен Сидеров дори нямаше да разбере какви ги плещи оня със сините очи ...
Кога почнаха некакви пубери да пишат в този сайт, този памфлет е ужасно глупаво нещо...моля ви се, мислех че в уеб кафето излат що годе читави материали...не се излагайте СКУКАААА, писна ми от тъпотиии.....
Такива стихотворения ги има много във вестник Атака.
това е подобно, но от доказан автор и може би последният голям такъв в страната ни. Госпожице Любов, случайна в това квартално кафене. Красива. С тъжни рамене. Бъди ти моя малка тайна. Знам, че работиш със аванс и си готова след минута, за хилядарка на сеанс или стотачка във валута. Напред към твоята квартира, в дъжда, с последния трамвай, със който също се прибира един измокрен полицай. И ето: стаята студена, креват, за работа готов, и после – кратка и платена, но все пак някаква любов. Любов пазарна, любов платена, любов в хотели, любов по гари, любов нещастна и унизена, на теб подобна, моя България! Госпожице Любов, мълчи- това е всичко, няма начин. Не позволявай да заплачат тез твои български очи. О, Богородице без лаври, къде е твоят младенец? Един ли мазен чужденец с теб на безценица се гаври? Земя като един креват- кой вече с теб не преспива, безропотно, без съпротива и ти подхвърля сух комат. В косите ти блещука фиба, като последен слънчев лъч. Преди им казваше “спасиба”, а днеска – “тенк ю вери мач”.
Да той е, разбира се, "Госпожице любов" се казва стихотворението. Едно време в парламента имаше искане да го съдят, задето го е написал.