"Обяснете на българите откъде накъде ще трябва да плащат, за да може гърците да поддържат начина си на живот".
Чудо нечувано: доживяхме германски депутат да потърси сметка на Гърция от името на българския данъкоплатец.
Внезапният прилив на топли чувства по оста Берлин-София нямаше да заслужи чак такова внимание, ако не се беше появил в атмосферата на иначе безбрежна апатия от страна на българските власти спрямо историческия референдум в Атина.
Дори президентът Росен Плевнелиев, този изтъкнат поборник за пряката демокрация, някак се разсея от коментар по твърдото гръцко OXI. Странно, поне можеше да "завиди" на високата избирателна активност на гръцкия суверен, но и това не направи.
А само след няколко дни самият той ще разлее олиото на референдума по линията на "радикална" промяна на избирателната система в България.
После да не стане "Ох"?
В ГЕРБ замълчаха многозначително в изчакване да отмине оня гибелен гняв на Ангела Меркел. Вместо финансовия министър Владислав Горанов думата взе бившият му началник Симеон Дянков - превърнал затягането на колани в национален спорт и изпълнил със съдържание вица за оня, който тъкмо научил магарето си да не яде и то взело, че умряло.
Меглена Кунева се впечатли най-много от душевните терзания на Жан-Клод Юнкер, когото не пропусна да изтъкне, че познава лично. Божидар Лукарски, който вече 9 месеца се титулува министър на икономиката, едва днес установи, че е време да се направи анализ на рисковете от гръцката криза.
От Външно министерство настояват на следното обяснение: Не е важно какви ще са последствията за България, по-важното е, че България отдавна се е подготвила да ги посрещне.
А как? Ами като пренасочва търговията извън Гърция. Няма бизнес, няма проблем - реформирай това.
Един-единствен Ивайло Калфин показа интерес и компетентност по развитието на събитията в Атина, доколкото може да се съди по публичните му реакции. И това е.
Отвъд проблема с псевдо-морализма не може да се отрече, че диалогът между властта и гражданите й по темата за гръцката криза е обидно елементарен, някак по детински подценен.
А какво да кажем ние с гайдите, пита публиката от миманса.
Гърция е страна, в която живеят, работят и почиват стотици български семейства; страна, с която България поддържа значителен оборот на инвестиции; страна, която поддържа четири дъщерни банки у нас. Дори само заради взривоопасните заигравки на СИРИЗА с Кремъл, не звучат никак солидно успокоенията в стил "нас това не ни засяга".
И нека да не ви учудва после възходът на популистите, които изговарят на глас всички (не)основателни притеснения на необгрижения електорат. Сънят на разума ражда чудовища.
