Побеждаващите воини първо печелят, а след това отиват на война, е казал мъдрецът.
И ако вие чувате топовен тътен и дрънкане на оръжия по никое време, без паника. Предизборната кампания започна с новия ТВ-сезон - нищо, че избори няма да има преди 2019 г.
Добре, де, няма избори поне по план-график и според коалиционния договор зад кабинета Борисов 3 в стил "Докато мандатът ни раздели".
Във въздуха се носи мирис на барут, напук на всички уговорки, озаптяване на беквокалите и клетви за благоприличие в името на великобългарската кауза "да не се изложим пред чужденците" по време на председателството.
ГЕРБ авансово чисти скелетите от гардеробите, БСП авансово се размечта за кмет на София. ДПС и Патриотите, които до вчера гласуваха като един за новия Висш съдебен съвет, днес вече са в режим "ще ви тъпчем като дървеници".
Кръглите маси и белите покривки на "градското" дясно пак са на мода, а лидери на партии, чиято единствена споделена ценност е взаимната непоносимост, си стискат дружески ръцете в името на общото електорално КПД от 4 процента. "Заедно можем повече" - докато не дойде време да редим листите.
Кампанията ще бъде безмилостна и няма как да бъде иначе. Така е в страната, в която роднинските компромати срещу властта гарантират служебна победа, а жандармерията профилактира родата на опозицията.
ГЕРБ има задача да защитава първенство (по "Синята карта" на Цветанов), да си върне онези уж "подарени" крепости на Реформаторския блок, и да изчисти лекетата по стените на областни центрове като Хасково и Добрич, където компотът "бомбира" още в средата на мандата.
По-добре днес да жертваш спокойствието на местните партийни ядки, отколкото да береш ядове през следващите 4 години при липса на мнозинство в Общинския съвет.
От другата страна на барикадата, БСП има "лукса" да е в стартова позиция, от която няма какво да губи. В момента, в който Корнелия Нинова обаче повярва, че може да излезе от ролята на дресьор на лобитата, лобитата оголиха зъби срещу звероукротителя си.
Сякаш най-много си личи, че войната започва, по плахия бунт за свободата на словото. Докато гилдията надава глас и се учудва сама на себе си, се правят последните премитания на медийния терен, преди да текнат новите потоци от предизборна благодат и субсидии, маскирани зад синьо лого с 12 жълти звезди.
Всичко тихо е съгласно, всичко боядисано е ново, всичко шарено е красиво, всичко скрито го няма.
Вярно, само Светльо Витков липсва, за да е пълноценна средата, но пък си имаме Слави. Кой каза, че нямало избор?
