Икономисти предложиха валутният борд да се подсили с фискален. Да се въведат твърди правила, които да ограничат възможностите на управляващите да харчат безогледно. И тези правила да бъдат записани в Конституцията, за да не могат да се приемат закони, които всяко поредено управляващо мнозинство да може да си приема както пожелае.
Идеята, макар и още в съвсем суров вид, е повече от добра. И си струва да се разшири. Защо например към валутния и фискалния борд, да не въведем и административен? Например броят и наименованията на министерствата - стара идея, почиваща на старите ни конституции - да бъдат фиксирани в основния закон.
Кому е нужно всеки следващ управляващ да си размества министерства, както му хрумне? Един път енергетиката ще е отделно, друг път - в икономическото ведомство. Един път горите ще са в земеделското министерство, втори път то ще е министерство на земеделието и храните. Един път младежта ще е при спорта, втори път - при образованието. Само се разместват едни дирекци и отдели, включително и физически - в други сгради, печатат се нови табели и формуляри, и изобщо се прелива от пусто в празно.
Нима половината министерства - на финансите, вътрешните работи, отбраната, здравеопазването и пр., не са с десетилетия под едни и същи имена? И ако толкова много времето налага съдържателна промяна в структурата на ведомството, какво пречи тя да се извърши под старото име? Много рядко и бавно името остарява - като това на Министерството на войната, което още преди половин век стана Министерство на отбраната.
Валутният борд, фискалният борд и административният борд лесно могат да бъдат закрепени в конституцията, защото и сега над трите сфери действа нещо като борд - Европейският съюз. Редно е регулациите на ЕС да станат саморегулации, за да бъдат още по-легитимни. И да се доразвият в консистентна конституционно-правна форма, за да "закърпят" дупките между строгите директиви и хлабавите регулации.
Проблемът е, че основният ни закон малко или много ще се превърне в позитивно право, при това пряко регулиращо едни доста изменчиви и подвластни на всякаква конюнктура дейности, засягащи икономическия процес.
Но пък точно в това ще е смисленият конституционнен дебат и възможност на родната правна и икономическа мисъл да даде своя творчески принос за благото на нацията. Дори и да не се стигне до консенсус по "конституционното бордиране на държавата", от дискусията пак ще има немалка полза.
Поне опитите на кресливи политици за самоцелна промяна на основния закон окончателно ще лъснат като жалки и нелепи.
