Не така, комшу

Вярно е, че ние сме европейци, ама не съвсем. Но пък Ердоган да чете лекции по демократични ценности, това вече е малко прекалено. България е поредната мишена, към която е насочен гневът на турския държавен глава.

Европа няма да подкрепи усилията му да превземе цялата власт в южната ни съседка, а  Турция изглежда  малка на фона на "имперските му амбиции". Затова се насочва към България: външна агресия за вътрешно ползване, точно преди референдума на 16 април.

Главните герои в тази история обаче са българските турци - считани за българи в Турция и за турци в България, те са обречени да бъдат заложници на самозабравили се автократи.

Те още помнят Възродителния процес, който прекъсва всички естествени процеси на постепенната им интеграция. Затова българската държава им е длъжник. А много от тях носят родните места в сърцето си, изпитват носталгия и се връщат като пенсионери обратно там, откъдето са тръгнали.

Вече десетилетия тези хора са разменна монета между големите политици. Първо Живков, после Доган, Местан, сега и Ердоган. Гласуват под строй с надеждата, че някой ще им помогне. Или поне няма да повтори кошмара от миналото.

Агитация чрез прикрити или явни заплахи, събиране на лични карти и „екскурзия" под конвой - това са част от похватите за убеждаване на сънародниците ни в Турция за кого да гласуват.

Твърди се, че пътуването с автобуси на някои места е финансирано от турската държава, а държавните служители ще получат платен отпуск за гласуването. Ердоган сигурно знае това. Услуга за услуга, както се казва. Днес той осигурява избирателите за българските избори, утре техните роднини в България ще дойдат на границата да гласуват за неговия референдум.

Печеливши има и от двете страни на барикадата. Ура-патриотите се радват на медийно внимание и попадат в центъра на новините, а ДПС и ДОСТ затягат картелния пръстен върху българските турци. Защото „който не е с нас, е против нас".