Със свое предложение от парламентарната трибуна един новоизбран депутат даде повод на един стар депутат с леви убеждения (имам предвид политически убеждения) да намеси папата в българския гей-дискурс. Не споменавам имената на депутатите, защото техните личности в случая нямат никакво значение.
Новоизбраният депутат предложи: "освен икономическия конфликт на интереси да бъде записано да се обявява хомосексуален конфликт на интереси, конфликт поради зависимост от алкохол и наркотични вещества". На което старият ляв депутат реагира с цитат: „Кой съм аз, че да ги съдя?", каза папа Франциск за хомосексуалните хора...", след което попита дали новоизбраният депутат не готви Бухенвалд за гейовете и се поинтересува дали си пие хапчетата.
Всъщност папа Франциск не каза "Кой съм аз, че да ги съдя?" въпреки кавичките.
Още през 2013 го формулира по следния начин: "Ако човек е гей и търси Бога и има силна воля, кой съм аз, че да го съдя?". Разликата в смисъла е очевидна. Но знаковото тук е друго. Знаковото е, че се призовава един от най-тежките авторитети на света - този на папата - като аргумент в спор, изключително болезнен за църквата.
Като цитираме, макар и неточно, папата, ние сякаш казваме: „Ватиканът няма нищо против гейовете, следователно Ватиканът няма нищо против еднополовите бракове. Папата едва ли не благославя гейовете!".
Спомням се преди време един български академичен богослов, чиято личност също няма значение, тъй че и неговото име няма да назовавам, по повод на някоя от поредните гей демонстрации по улиците беше писал, че хомосексуализмът е природно състояние, следователно е от Бога и следователно не е грях. Странно изказване за богослов, защото когато сексът е извън тайнството на брака и още повече когато целта му не е създаване на нов живот, а единствено плътска наслада, тогава сексът се нарича блудство, дори без да е хомосексуален, а блудството не само че е грях, а е и един от седемте смъртни гряха. Но това е положението в българското академично богословие.
Както и да е...
Папа Франциск е йезуит, доктор по богословие.
Още като кардинал се е възпротивявал на притесняването на чувствителни групи хора, но заедно с това твърдо се е противопоставял на намеренията на аржентинското правителство да узакони еднополовите бракове. Когато папа Франциск казва, че не осъжда гейовете, той всъщност повтаря един от най-важните принципи на християнството:
"Християнинът мрази греха, но обича грешника".
Така спазва основния закон на Новия завет - закона за любовта* и същевременно се въздържа от греха на осъждането, защото само Бог може да съди, тъй като само Той знае всичко.
В известната молитва на св. Ефрем Сириец, същата, която се чете всяка вечер по време на Великия пост, се казва: "Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат...".
И нещо друго. Не знам доколко е уместно български политици (леви или десни) в публичното си говорене да се аргументират с политиката на Ватикана, още повече когато искат да изглеждат ревностно православни.
Грехът на Ватикана е този, че папската катедра е станала прекалено светска още преди хиляда години. За Ватикана политиката е много важна, защото все още държи жива идеята за Respublica Christiana - световната духовна империя под тройната папска тиара, империя, която въздига и сваля крале.
За да пази и развива влиянието си, Ватиканът върви след модерния свят, мъчи се да улови настроенията му, да му угоди и да се уподоби на него, когато задачата му е точно обратната: да води света по трудния, стръмен и тесен път на спасението, тъй различен от „Магистралата към ада", за която пеят AC/DC.
Когато общественото мнение е мразило вещиците, Ватиканът ги е горил.
Когато е настроено към тях по модерния хипертолерантен начин, Ватиканът добродушно ги причислява към мултикултурността. Съзнавайки, разбира се, че прави компромис в името на по-важни от негова гледна точка цели. Подчертавам: от негова гледна точка, а не от гледна точка на Църквата, която е богочовешки организъм с глава Христос и с нас като членове. Тъй че не се опитвайте да бъдете пò католици от папата. Не е лесно.
Насърчава ли папата гейовете, дава ли им зелена улица? Не.
Фактът, че не осъжда хомосексуалистите, не означава, че благославя хомосексуализма.
Такава е впрочем и позицията на всеки свестен и нормален човек. За съжаление с нея се злоупотребява, както се злоупотребява и с позицията на Ватикана. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
*"Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни". (Мат. 5:43-45)
* * * Текстът изразява личната позиция на автора.
