Възмутете се

Кой би казал, че един 94-годишен мъж ще вдъхнови  indignados - възмутените млади в Испания. И тънкото му книжле с цена 3 евро ще обиколи САЩ, Канада и Европа, а предстои да излезе и в Китай. Авторът е Стефан Хесел, а премиерата на есето му "Възмутете се!", е на 15 ноември в София.

В негова чест - и за честта на всички, които искат нов ред, част от есето.

И тъкмо това е днес в опасност. Съпротивата зовеше за "действителна възможност за всички френски деца да се ползват от най-развито образование", без дискриминация; предложените през 2008 г. реформи са против този проект. Цялата основа на социалните завоевания на Съпротивата днес е поставена под въпрос. Осмеляват се да твърдят, че държавата не може повече да плаща цената за тези граждански мерки.

Но как могат днес да липсват пари, за да се поддържат и продължават тези завоевания, когато богатството се е увеличило чувствително от времето на Освобождението, когато Европа бе в развалини? Липсват, защото властта на парите, с която Съпротивата така се бореше, не е била никога така голяма, нахална, егоистична, със свои служители и в най-високите сфери на държавата.

Банките, вече приватизирани, са загрижени първо за дивидентите си и за твърде високите заплати на директорите си, не за общия интерес. Раздалечаването между най-бедните и най-богатите никога не е било толкова голямо; а надпреварата за пари, съперничеството - така поощрявани.

Основният мотив на Съпротивата беше възмущението. Ние, ветераните от Съпротивата, апелираме към младите поколения да оживят, да предадат по-нататък наследството на Съпротивата и нейните идеали. Ние им казваме: "Поемете щафетата, възмутете се!".

Политически, икономически, интелектуално отговорните хора и цялото общество не трябва да бягат от отговорност, нито да се оставят да им повлияе днешната международна диктатура на финансовите пазари, която заплашва мира и демокрацията.

Пожелавам на всички ви, на всеки от вас да има своя мотив за възмущение. Това е нещо ценно. Когато нещо ви възмущава, както аз бях възмутен от нацизма, тогава ставате силен и ангажиран активист. Присъединявате се към течението на историята, а голямото движение на историята трябва да напредва благодарение на всеки от нас.

И това движение върви към повече справедливост, повече свобода, но не тази неконтролирана свобода на лисицата в кокошарника. Правата, които Всеобщата декларация систематизира през 1948 г., са всеобщи. Ако срещнете някого, който не се ползва от тях, съжалете го, помогнете му да ги придобие.

Вярно е, днес причините за възмущение може да изглеждат по-малко ясни, а светът - твърде сложен. Кой командва, кой решава? Не винаги е лесно да се направи разлика между теченията, които ни управляват. Вече нямаме работа с малък елит, чиито машинации да разкриваме лесно.

Светът е голям и ние добре разбираме, че е взаимнозависим. Ние живеем в такава взаимосвързаност, каквато не е имало никога. Но в този свят има непоносими неща. За да видим това, трябва да гледаме внимателно, да търсим. Казвам на младите: потърсете малко, ще намерите. Най лошото поведение е безразличието - да кажеш: "нищо не мога да направя, ще се оправям сам."

Повече от есето - на http://www.kultura.bg