Човек и добре да живее, рано или късно попада на интервю за работа.
Дори на най-високия професионалист му се е налагало да отговаря на банални въпроси като: "Защо искате точно този пост?", "Защо напуснахте предишната си длъжност?", "Как биха изглеждали първите 100 дни от работата Ви за нас?", "Къде се виждате след 5 или 10 години?", "Какво бихте правили, ако не Ви се налагаше да се трудите?"...
Само след месец "колективното тяло" на гражданина с избирателни права ще се превърне в работодател, който ще трябва да избира премиер измежду десетина свръхамбициозни, агресивни и капризни кандидати.
Двамата най-представителни претенденти обаче са се озовали в позиция сами да договарят условията на интервюто си за работа - т.нар. лидерски дебат.
Нещо повече - самото провеждане на един-единствен публичен диспут се поставя под въпрос, сякаш не е съвършено задължителна част от демократичния процес, а някаква ексцентрична приумица, чието изпълнение зависи от настроението на група PR-ки и "гурута" от предизборните щабове.
Така по-малко от 30 дни преди изборите най-простите въпроси остават без отговор.
Знаете ли каква е истинската причина Бойко Борисов да подаде оставка за втори път? Знаете ли защо всъщност Корнелия Нинова иска да стане премиер? Знаете ли как биха изглеждали първите сто дни на следващия кабинет? А къде виждате лидерите на двете най-големи партии в България след 5 години?
Няма дори опит за разкодиране на посланията по ключови въпроси от следващия мандат - като се започне от данъците, промяната на избирателната система или избора на нов Висш съдебен съвет, който трябва да излъчи бъдещия главен прокурор.
И в ГЕРБ, и в БСП би трябвало да си дават сметка, че имат еднакво силен интерес да участват в чист дебат на лидерско ниво - без "гарнитури" и агитки.
Особено в ситуация, в която съвкупното доверие в двете най-големи партии пада под 50 процента, а конкуренцията им е на ниво: "Като порасна, искам да стана Доган".
Това е шансът на Бойко Борисов да покаже опит, тежест и подход, изграден след два мандата в Министерски съвет - предимство, което никой друг не притежава в момента.
Това ще е и първият случай, в който Корнелия Нинова ще може да формира пред публиката имидж на държавник, а не на партиен апаратчик с 2 години стаж като зам.-министър.
Най-малкото - и двамата ще имат редкия шанс да достигнат до огромна аудитория, която досега отказваше да ги чуе.
Самият факт, че и трите национални телевизии се съгласиха да отворят ефира си за общ предизборен дебат, е нечувано добра новина.
Ако и това не е достатъчно ясен аргумент за хора с претенции за държавна власт, може би е дошло време сериозно да се замислят дали не са сбъркали професията.
