ГЕРБ влиза ударно във властта, повдигайки темата за регулацията на печатните медиите и свободното движение на журналисти в кулоарите на парламента. Прекрасна идея, само че как да се случи?
Според депутата Красимир Велчев - който е по-скоро импровизатор по темата без експертиза, би било най-добре двата медийни съюза, в които са включени тези печатни медии, сами да си го напишат.
Казано по друг начин на Красимир Велчев му се е догледал "Кръстникът" и си представя как доновете на българските медии оставят миналото си пред вратата и сядат на една маса да пишат закон.
Никой не отрича, че има проблем с медиите в България, въпросът е първо да го дефинираме правилно, за да не се окаже после, че рецептата няма общо с болестта.
Ясно е къде го стягат Красимир Велчев обувките - "клеветническите материали". На пръв поглед добре: никой не обича да го лъжат, а още по-малко да става герой в лъжлив сюжет. Крачката от "клеветническия материал" до законово толерираната цензура обаче не е голяма и разговорът трябва да се концентрира върху нея, защото, както е известно дяволът, е в детайлите.
Нали има закони за електронните медии - това да е повлияло по някакъв начин на качеството им? Един поглед върху онова рейтингово чудо на Нова телевизия Вип Брадър и ще ви се прииска да емигрирате с първия полет.
До момента от идеите за медийни закони, които са се въртели в едни или друг момент, прозират основно лични интереси.
ГЕРБ не са първите, нито ще са последните радетели за още регулации. БСП предизборно предложиха в кампания медиите да се позовават само на официална информация. А Делян Пеевски реши прочисти медиите от офшорки дни след като майка му си продаде вестниците на регистрирано в Ирландия дружество.
Медиите в България са толкова свободни, колкото и читателите им. Докато съдебната система не заработи единствено и само в полза на обществото, каквито и закони да си пишем, те все ще се прилагат според субективната преценка на конкретния съдебен състав.
