В края на последния си втори мандат президентът Георги Първанов започна да се изказва по-често от обикновено. И днес пак - на синдикална конференция.
"Миналото продължава да присъства в нашия политически дебат като една тъмна сянка". Фразата е почти като сенките на миналото падат в бъдещето. Неизбежно - никой не може да избяга от биографията си. А действащите политици направиха капитала си - т.е. биографията си, от прехода. Първанов също.
"Наложило се е мандатното мислене - хоризонтът на политическите идеи и програми е свършвал до четирите години на мандата". Не е точно така - един мандат продължи особено дълго, цели осем години - от 2001-а до 2009-а. Макар че формално се смениха две правителства. И този хоризонт го имахме благодарение на г-н Първанов...
"За съжаление, нито българските граждани, още по-малко политиците бяхме подготвени за прехода". Ако беше искрен, би трябвало да каже: "За съжаление, нито някои политици, още по-малко българските граждани бяха подготвени за прехода..."
"Сега трябва да се дебатира дали бъдещият президент да е деен, силен и активен или да се крие зад дебелите стени на "Дондуков". Нещо като това дали да е с рога - или с копита? Чудно, нима държавният глава вижда някаква несъвместимост между едното и другото...
"Каква да бъде външната политика - да залага на "фили" и "фоби" или да бъде добре балансирана между Изтока и Запада както досега..." Външната политика трябва да бъде такава, разбира се, че да крепи Големия шлем, 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", ПРО и нови (американски) изтребители. А дали е била балансирана досега - като чете човек грамите на WikiLeaks и начина, по който американските посланици коментират настоящия президент, балансът се разбягва...
В днешната си реч на форума, и после - беседа с журналистите, президентът се опита да бъде ироничен. Посъветва управляващите да създадат една агенция "Рога и копита" за ловните му трофеи.
Георги Първанов чете Илф и Петров. И други ги четем - и препрочитаме. На призива на президента ни за дебат за бъдещия държавен глава, както и за увеличаване на правомощията:
"...Ние, херкулесовци, като един човек ще отговорим с:
а) повишаване качеството на служебните преписки,
б) увеличаване производителността на труда,
в) засилване борбата с бюрократизма, протакането, семействеността и лакейството,
г) премахване отсъствията по неуважителни причини и именни дни,
д) намаляване допълнителните разходи за календари и портрети,
е) общо нарастване на профсъюзната активност,
ж) отказване от празнуване Рождество Христово, Великден, Света Троица, Бпаговещение, Йордановден, курбан байрам, йом-кипур, рамазан, пурим и другите религиозни празници,
з) безпощадна борба с тъпоглавието, хулиганството, пиянството, безотговорността, безгръбначието и перверзията,
и) поголовно навлизане в редиците на дружеството "Долу рутината от оперните сцени",
к) поголовно преминаване към соята,
л) поголовно преустройване на книговодството към латинската азбука,
а също така с всичко, от което ще стане нужда занапред".
А по повод поредната реч за прехода, нека пак се обърнем към класиката, за да цитираме няколко реда оттам - по повод отхвърления сценарий на Остап Бендер за филма "Шия - народна трагедия в шест части":
"Цялата деликатност се състоеше в това, че нямото кино вече не работеше предвид настъпването ерата на говорящото кино, а говорящото още не работеше поради организационни неуредици, свързани с ликвидирането ерата на нямото кино".
А времето, между впрочем, е благоприятно за любов...
