В един и същи ден българският народ се сдоби с нов духовен водач и заклейми цялата политическа класа като шепа крадливи негодници. Символиката може да е само една - двойно начало.
Изкрещяно от хиляди гърла желание за промяна - далеч не само заради сметките за ток и порочния политически модел, където физиономиите рядко се сменят с честотата на изборния цикъл, а когато ги изправят пред съда, стават доказано невинни и чисти.
На улицата излезе един осиротял народ - обеднял и обезверен, изоставен от своите разсърдени управляващи и прелъстяван със светли обещания от тези, които точат зъби да му станат нови господари (или стари- нови господари). Дори го обвиниха, че не знае какво иска.
А е толкова просто - смяна на управленския модел, който непрекъснато се възпроизвежда с козметични корекции, с илюзорни възможности за гражданско участие, с мимикрия на честност и прозрачност.
На пръв поглед изборът на патриарх и националният протест срещу монополите и статуквото във властта нямат нищо общо. Само че и двете значими събития, които трудно можеха да се случат по-показателно в един и същи ден, са натоварени с огромна надежда за промяна.
И в двата случая тя е за онова мистериозно и липсващо звено, което се нарича солидарност, справедливост и морал. Промяната е за цялата обществена матрица, чиято функция са и институциите, и църквата, и протестите.
Докато висшият клир избираше митрополит Неофит за наследник на дядо Максим, хиляди крещяха "Мафия" и "Оставка" пред празната сграда на парламента, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на Орлов мост, под прозорците на президента и на правителството в оставка, пред лъвовете на Съдебната палата. Нямаше кой да ги чуе.
Хаотичен протест, който показа нагледно, че хората не знаят вече към кого да се обърнат. Затова излязоха рамо до рамо на улицата, защото вярват само в себе си. И се пазят от политическите партии като от чума.
Търси се авторитет, пастор и водач, който да канализира огромната гражданска енергия в смислени искания и в работещи решения. Президентът се опита да го направи, но бе заклеймен като "терорист" и "един от всички политици".
Точно тук е шансът на новия патриарх. И за връщане на вярата у хората, и за чувството за солидарност и сплотеност, което толкова силно ни трябва.
Обществото показа, че започва да се пробужда. Остава да видим отговора на институциите и на църквата. Защото двойното начало може да доведе и до двоен провал.
