На Румен Радев не му тръгна по вода, нищо че парадният червен килим пред Народното събрание беше подгизнал от януарски сняг и киша.
Най-очакваната реч на новия президент така и не успя да задържи вниманието на депутатите, макар че беше значително по-кратка от първото слово на Росен Плевнелиев, произнесено преди 5 години.
Атмосферата, създадена от ултрас-патриотите, подхождаше повече на стадиона в Симитли, отколкото на държавническа клетва в препълнената пленарна зала, в която присъстваше почти целият политически и обществен елит.
Дали от прекалено вълнение или от недостатъчно добра подготовка, Румен Радев изглеждаше като човек, който се измъчва да декламира нечии чужди клиширани съчинения, съвършено неестествени за него. Лапсусите като "господин Патриарх" или "ще сИмулирам обществен диалог" бяха забавни грешки на езика на фона на кухите упражения по стил в "сегашно тревожно време".
Има два ключови момента, които заслужават да се признаят в речта на Румен Радев.
Първият от тях беше ясно заявеният ангажимент да държи отговорност на парламента за съдебна реформа - и то реформа не само като игра на тронове във Висшия съдебен съвет, но и с повишено внимание към проблемите в реалния съдебен процес и борбата с корупцията.
Важно беше да се чуе още в първата му реч, че членството в Европейския съюз и НАТО е стратегически избор, който не трябва да се поставя под въпрос - въпреки всички мечти за светло евразийско бъдеще на част от избирателите му и въпреки "приятелските" побутвания по наклонената плоскост към Кремъл, само от Радев ще зависи дали ще успее да запази лицето и интегритета си.
За съжаление, това, което не чухме от новия президент, е гласът на силен, независим и подготвен лидер, който няма нужда от цял отбор суфльори и съветници, за да знае как да се държи на ниво.
Заплахата към депутатите "Имате една седмица", бе резултат от провокация, но реакцията на Радев беше напълно неуместна на фона на позицията му.
Странно и непремерно звучаха и заключенията, че „партийната генетика в зората на прехода изглеждаше по-автентична от днешната политическа ГМО-кухня".
Радев повтори отдавна изхабения репертоар на тема "демокрацията ни сполетя", "София не е България", и "тринайсет века клетост", но така и не посочи как вижда собствената си роля в начертаването на нов дневен ред в следващите 5 години.
За сметка на това, стана ясно, че има намерения да държи на ръчно управление всички поръчки за милиарди във военния сектор, а "цивилното" Министерство на отбраната го очакват тежки времена.
За пропастта между социалните класи в България нямат вина и хилядите граждани, които с труд, образование и професионализъм са постигнали някакъв приличен стандарт и продължават да се борят за запазването му. Нито пък тези, избрали по една или друга причина реализацията в чужбина, които издържат по-бедните си роднини, родители и т.н. било пряко, било чрез данъците.
Тези хора почти не присъстваха в речта на бъдещия Обединител на нацията - освен като безименна съставна част на "скъпите му съотечественици".
Традицията повелява да се даде 100-дневен толеранс на всеки нов държавник. Възпитанието изисква да оценяваме новия президент по действията, а не по думите.
Май никой не е очаквал да чуе нова версия на речта за "Кръв, труд, сълзи и пот" в среда, която е свикнала на "перхидролени човечета" и "филии с мас". Ниската летва е факт и проблем сама по себе си.
Ако човек придобие навика да говори само истината, няма да му се налага да помни какво е казал. Ако Румен Радев започне да говори и мисли от първо лице, няма да му се налага да срича изкуствени речи. А следващите пет години обещават да са интересни. Със сигурност.
*Заглавието е по Драго Симеонов
След петгодишните мъки на безгръбначното чучело Плевнелиев, най-накрая България има нормален президент.И лумпени депутати, но тях си ги знаем.Остава им седмица.Повечето може и да не видят Народното събрание, след следващите избори.
"...Тези хора почти не присъстваха в речта на бъдещия Обединител на нацията - освен като безименна съставна част на "скъпите му съотечественици...". Вие какво искате - да ги изброи поименно ли? Изключително поръчков текст, изпълнен със злоба, търсещ под вола теле. Нито дума за улично-хъшлашкото поведение на част от т.нар. "депутати", на които в края той отговори с лека ирония и с лека усмивка. Реакция на силен и културен човек. Простакът не е способен да осъзнае това.
Няма човек, който да се е съюзил с така наречените комунисти и да е останал Човек. Жалко за генерала, който превърнаха в кукла. Откровено казано неговото избиране си беше номер, който скроиха всички политически сили начело с ГЕРБ на българския народ. Безкръвно предаване на власт няма. Докато не се пролее истинска кръв няма да има промени в България... Толкова скоро след Орешарски пак комунисти на власт - след тях и трева не никне. Нищо добро не ни чака!
Няма човек, който да не може да бъде държан в шах. И генералът има семейство, което обича и надали би жертвал заради политиката. Случват се инциденти, внезапни заболявания... Според мен той просто не подозира в какво се е забъркал.
Няма да крия - макар че не гласувах за никого от двамата на балотажа, симпатизирах на Радев с една идея повече отколкото на Цецка. Ами така и тка комунде ще е президента, поне да е малко по вдъхващия респект и представителност. Приятно съм изненадан от думите му за съдебната реформа и за принадлежността ни към НАТО и ЕС. С това последно бръкна много лошо в дупенцата на едни 15-тина процента от избирателите си, мечтаещи още за задунайска губерния и оригващи се на лосион за вана. И не, не е нормално да сричаш собствената си реч, дори да не я е писал той, макар че би трябвало да е участвал дейно в изготвянето и. Хората са гласували за него, не за някакви съветници и консултанти. Недопустимо е в момент, в който цялата държава те гледа и правиш първо впечатление да допуснеш да сричаш като първолак, да правиш лапсуси като Слави Трифонов, а единствените, които да ти се радват и ръкопляскат да са кУрнелия и останалите престъпници от БСП. Малко падение.
Според мен, основният проблем на Източна Европа на всички нива, в продължение на поне още 25 г., ще бъде ефективността на опитите за трансформация на идентичността...
Кофти тръпка да имаш за президент сричаща фуражка. Заобиколен с толкова кучки! Включително и Деси -повторката. Има, все още, държави, в които, за политиците се съди по това, колко сплотено и здраво семейство имат. Радев е първият бг-президент, принуден да се ожени за любовницата си заради кариера. Не го съдя, напротив, само си разсъждавам.
Павел Илиев Защото, при спортните коментари има едно златно правило: Когато водят "наште", то е "въпреки лошото време и калния терен...". А пък, когато водят "ваште", то е "поради лошото време и калния терен...".