България е изпълнила всички критерии за конвергенция към еврозоната, с изключение на критерия за валутния курс, тъй като не е член на валутния механизъм ERM II.
Критериите включват ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на валутните курсове и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти. Оценява се също така съвместимостта на националното законодателство с правилата на икономическия и паричен съюз.
Вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис казва, че приветства работата на българските органи за включването в ERM II, така че да бъде изпълнен и критерият за стабилност на валутния курс.
ЕК оценява развитието на България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Изводите от доклада са, че:
- Всички засегнати държави членки изпълняват критерия във връзка с публичните финанси.
- България, Чешката република, Хърватия, Унгария и Швеция изпълняват критерия за дългосрочните лихвени проценти.
- България, Хърватия, Полша и Швеция отговарят на критерия за ценова стабилност.
- Нито една от държавите не изпълнява критерия за валутния курс, тъй като нито една от тях не членува във валутния механизъм (ERM II): преди влизането в еврозоната се изисква участие в този механизъм за период от поне две години, по време на който да не се наблюдават значителни отклонения.
- С изключение на Хърватия, в никоя от посочените държави членки законодателството не е напълно съвместимо с правилата на икономическия и паричен съюз.
Паралелният доклад на Европейската централна банка обръща внимание на проблема, че българското законодателство не отговаря на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата.
ЕЦБ препоръчва на България да работи за "създаването на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция..., (което) изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи".
"За устойчивостта на конвергенцията и икономическата стабилност ще спомогнат широкообхватни структурни реформи, имащи за цел подобряване на структурната устойчивост, бизнес средата, финансовата стабилност, качеството на работа на институциите и управлението. За по-нататъшното засилване на доверието във финансовата система компетентните национални органи трябва да продължат да подобряват надзорните си практики съгласно приложимите препоръки на съответните международни и европейски органи и да работят в тясно сътрудничество с други национални надзорници от държави - членки на ЕС, в рамките на надзорните колегии", се казва в обзора за България на ЕЦБ.
"Структурните реформи за усъвършенстване на институционалната и бизнес среда са от решаващо
значение за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за повишаването на потенциалния растеж. Това включва значително намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и подобряване на образователната система. По-нататъшно съкращаване на намаляващото, но все още тежко бреме на корпоративния дълг ще подпомага рентабилността, кредитния растеж и инвестициите на частния сектор. От съществено значение е също да се укрепи националната политика, насочена към насърчаване на конкуренцията на стоковите пазари, и да се пристъпи към либерализация на регулираните сектори. Необходими са и допълнителни усилия, за да се гарантира, че България ще продължи да подобрява дейността си по усвояването на средства от европейските фондове. При дългосрочна безработица, съставляваща голям процент от общата безработица, са необходими допълнителни мерки за повишаване на пригодността за труд и равнището на уменията на работната сила и за насърчаване на икономическото приобщаване на най-уязвимите сегменти от населението", пише още в доклада, в частта за икономическата конвергенция.
51% от българите са "за" смяната на лева с евро
От Европейската комисия цитират ново проучване на Евробарометър, според което подкрепата за въвеждане на еврото в страните извън зоната на общата валута се е повишило с 4 пункта в сравнение с данните от миналата година, като достига до средно 51% обществено одобрение - България се намира точно на това ниво на одобрение.
Данните за България показват, че 50% от хората очакват еврото да бъде въведено до 5 години. 63 на сто от запитаните казват, че се доверяват на европейските институции за надзора при смяната на валутата.
81% от запитаните изразяват притеснения за евентуални ценови спекулации при прехода от лева към еврото. Все още остава висок и делът на българите, които никога не са използвали банкноти или монети евро (71%).
