Около 1,1 милиона души са родени в България, но живеят в чужбина. Това показват данните от изследването "10 години в ЕС. Тенденции в българската миграция" на Институт "Отворено общество". Изследването обхваща както български, така и международни статистически данни за миграцията на българите от 1985 година насам.
Данните на Евростат показват, че от 2011 година в Турция има най-много хора, родени в България, но живеещи там. Основната причина за това е изселването на български турци и мюсюлмани от края на 80-те години на миналия век. Към 2011 година в Турция живеят 409 000 българи.
На второ място по брой българи, живеещи извън страната, се нареждат Испания, Гърция и Германия. В Испания живеят 122 130 българи, в Гърция - 75 426, а в Германия - 71 250.
Към 2011 на четвърто място в тази класация се нарежда САЩ, където живеят 65 202 българи.
Другите държави извън ЕС, в които има най-много българи, са Канада (30 485 души) и Израел (16 633 души). Тези две държави се нареждат съответно на седма и единадесета позиция в класацията.
Във Великобритания броят на българите е около 50 000, в Италия - над 43 000, Кипър - 19 284, Белгия - 18 726, Франция - 18 231, Австрия 15 323, Холандия - 115 037, Румъния - 11 029, Чехия - 9192.
Друга статистика на Евростат от 2016 година показва, че в държавите членки на ЕС най-много българи има в Германия - 32% от всички наши сънародници, живеещи в рамките на Общността. На второ място се нарежда Испания с 18%, на трето - Гърция с 11%, а на четвърто - Великобритания с 9%. В статистиката попадат още Италия (8%), Белгия (5%), Австрия (3%), Холандия (3%), Франция (3%) и други (8%).
Според данните от доклада напусналите страната българи са над 1 милион души.
Според официалните данни на НСИ емигриралите от България през последните три десетилетия са около 900 хиляди души. Това влиза в известно противоречие с информацията от чуждите статистически служби около 1,1 милиона са българите, които за постоянно са напуснали страната, а соиред оценките на ООН общият им брой е около 1,176 милиона души.
Разминаванията могат да се обяснят с различия във времевия обхват, различни дефиниции за миграция и неточности в данните.
Външната миграция е и основна причина за сериозните демографски проблеми в страната. Данни на Националния статистически институт сочат, че от 1985 до 1992 година страната са напуснали 465 000 българи. От 1992 до 2001 зад граница са отишли 217 809 българи.
От 2001 до 2011 година - 175 244. От началото на второто десетилетие на 21 век се наблюдава значителен спад на миграцията на българи. От 2011 до 2016 година страната са напуснали само 24 403 българи. Другият основен фактор за намаляването на населението е отрицателния естествен прираст.
За целия период от 1985 до 2016 година населението на България е намаляло с 1.85 милиона души. Според НСИ повече от половината (над 52%) от намалението се дължи на отрицателен естествен прираст (разликата между раждаемост и смъртност), докато близо 48% се дължи на нетната миграция.
Близо половината от нетната миграция се дължи на изселването на българските турци в края на комунизма.
В последните няколко години се наблюдават интересни промени във външната миграция. От една страна, броят на напускащите страната се запазва на високи нива - около 25 хиляди души средногодишно за последните 5 години. От друга страна, постепенно се увеличава обратният поток към страната - за последните 5 години той надминава 21 хиляди средногодишно.
Така, нетната миграция от страната е средно около 4 хиляди души годишно, което е значително под нивата за последните три десетилетия.
През 2016 година 21 241 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, показват данните на НСИ.
От тях 46% са родени в България - т.е. това са българи, които са се върнали обратно в България, други 9% са родени в други страни от Европейския съюз, а останалите идват основно от Турция, Русия и Украйна.
През последните три години ежегодно в България се завръщат около 10 хиляди души, родени в България. Това е двойно повече спрямо 2013 г., когато броят на завърналите се българи е 4 771. Този поток все още е по-нисък от потока на изходящата миграция, но показва началото на процес на обратна миграция и завръщане в България.
Темпът на завръщане може да се увеличи при наличие на висок икономически растеж, растяща заетост, намаляване на разликата в доходите и стандарта на живот между България и страните от Западна Европа. Вече има подобни примери в нови страни членки като Естония, където за втора поредна година нетната миграция е отрицателна, т.е. повече хора се заселват в страната, отколкото я напускат.
