Спомняте ли си филма "Дунав мост" от края на 90-те? Този сериал взриви общественото мнение с голите сцени и бруталността на насилието. Няколкото епизода бяха майсторско обобщение на тогавашното българско общество.
По кръстовищата властваха черни джипове и проституиращи млади момичета. Единственият начин за нормален живот беше емиграцията. Заветната цел - да преминеш "Дунав мост". Мостът беше външната граница на територия, изпълнена с насилие и страх, където черното попско расо бе заменено от мутренско, кожено яке.
През 2012 г. един друг мост взриви общественото мнение. Мост, който не е периферия, а самото сърце на България. Джиповете по кръстовищата бяха заменени от колела и цветни плакати, протестиращите смениха проституиращите.
Действието отново се разви в множество серии, но обобщението е съвсем различно. Орлов мост е символът на поколението, което иска да остане. Бягството вече не е решение, искаме да живеем нормално тук.
Защо протест?
На протестите си мислих, че в България вече има критично количество модерни хора. Ние използваме интернет, за да си набавяме информация, пътуваме по света, знаем няколко езика, имаме си професии. Ние няма как да сме зависими.
Същевременно ние сме поколението, лишено от политическо представителство. Ние не искаме държавата да ни се меси, не искаме социални помощи, млади сме и можем да се справяме сами.
Ние не се прехласваме по харизмата на политически лидер. Знаем, че резултатите са плод на екипна работа, много усилия и малко приказки. Ние не сме екстремисти и не обвиняваме различните за собственото си положение.
Ние очакваме държава, която помага на предприемчивите, искаме правилата да важат за всички, искаме разумна политика, която намира баланса между общата ни природа и частния интерес. Затова си направихме собствена "партия" на протеста. Партия без лидер и апарат. Партия, която се формира по определена тема и в нея членуват тези, които са на "орлов". Да, не пишем закони, но поне успяхме да отменим някои от тях.
Ако в епохата "Дунав мост" основната цел беше да се премине отвъд, то при поколението "Орлов мост" задачата е да не се преминава. Затворихме моста с телата си, за да очертаем територия на свободата. Да направим мислена линия, като екватора, която разделя публичността и честността от задкулисието и лъжата.
Когато гледах "Дунав мост" бях на 15 години, дете. На "Орлов мост" съм на 26. Оглеждам се и виждам връстници. Сещам се за Вазовото "бавно и полека народът порасна...". Да, децата на прехода пораснаха.
Всеки епизод от сериала "Орлов мост" имаше своя сюжет. Един път лобисткият закон за горите, друг път шистовият газ, трети път строителството върху дюни, та чак до сметките за ток. След всяка победа започваше нова битка.
Това ме накара да се замисля, достатъчно ли е да излизаме на протест или е редно да извървим още една стъпка? Спряхме няколко далавери, но колко още останаха на тъмно? Трябва ли поколението ми да потърси политическо представителство? Можем ли да променим системата отвън или трябва да променяме отвътре?
Не приемам разделението, ние - гражданите и те - партиите. В крайна сметка, гражданите са свободни да изберат или създадат партия, отговаряща на техните нагласи, да влязат в нея и да наложат промяната.
Това изисква повече усилия от еднократната поява на площада, но дава много по-дълготрайни резултати. Голямата победа ще настъпи, ако поколението "Орлов мост" успее да насити политическата сцена, без да се подаде на изкушенията от властта. Когато хората, от които зависят решенията, носят ценностната система на това поколение.
Реших се на тази крачка. Точно след протестите в България се формира нова партия, която претендира да даде повече власт в ръцете на гражданите. Споделям тази кауза и затова съм един от учредителите на "Движение България на гражданите". Изненадващо, там срещнах и други лица от протестите. Видях отново връстници.
Това, което ме задържа обаче, е възможността да съм част от процеса. Участвах в изготвянето на програмата и публичните прояви. Разбира се, съмнението остава. Знам обаче, че ако някъде сбъркам, няма да мога да премина през "Орлов мост". Там ще има нова блокада, нова мислена линия. Там ще има някой, който вече е начертал с тялото си границите на нормалността.
