Бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова определи като "нелепа грешка" задържането си на летището във Варшава заради кражба на скъпоструваща козметика.
В интервю за БТА, Поптодорова отрича да е имала умисъл при изнасянето на продукти за 350 евро и заявява, че е "няма проблем да си купува сама козметиката, от която има нужда, за да рискува по този начин репутацията си".
"Пътувах по спешност за България във връзка със сериозен проблем на майка ми, която е на 90 години. За да убия времето на летището, влязох в зоната на безмитния магазин и разглеждах някаква козметика. В този момент получих обаждане от България и потърсих по-тихо място, за да проведа разговора. С цялото ми внимание в разговора съм напуснала безмитната зона с продукта, който разглеждах, разказа тя. Появиха се двама служители, които ме отделиха за разговор. Обясних, че съм допуснала неволна грешка, извиних се и заплатих полагаемата се глоба. Така случаят приключи", казва Елена Поптодорова пред БТА.
"Недоумявам, че такъв нелеп инцидент, за който, разбира се, нося вина и безкрайно съжалявам, привлече толкова внимание и тежки интерпретации", посочва още тя.
От интервюто на Поптодорова не става ясно дали е използвала дипломатически паспорт пред летищните служби, каквато информация се появи в полските медии.
"За да убия времето на летището..." Убива времето? Защо бе? Най-ценното нещо, което никога не можеш да върнеш нито на себе си, нито на другите, като им го отнемеш, е времето. "...разглеждах някаква козметика. В този момент получих обаждане от България и потърсих по-тихо място, за да проведа разговора." Представям си картинката. Човек, когато разглежда стоки от този тип, ги държи с двете си ръце, защото са крехки и са скъпи, чете етикетите им, защото са важни и интересни, а вероятно , ако е на възрастта на тази Елена, предвид масовото старческо далекогледство, е подредила и очилцата си на носа, преди това. Та, телефонът ѝ я информира, че е търсена. И двете ръце са нужни за тъчскрийна. Значи , ако е до рафтовете със стока, най-лесно е да я остави обратно. Ама не! Брък в чантата за телефона и уж небрежно им разменя местата с козметиката. Обаче на хората при камерите това им е работата . " Появиха се двама служители, които ме отделиха за разговор." Хахахаха, как деликатно го описва "отделянето за разговор". е то.