Безпрецедентен механизъм за наблюдение на модернизацията на българската армия се обмисля в НАТО, съобщава в. "Сега", като се позовава на високопоставени източници от военния съюз.
Целта е София да ускори оперативната си съвместимост с останалите войски, пише изданието, като сравнява планирания мониторинг със схемата, по която ЕС контролира напредъка на България в правосъдието и вътрешния ред през последните 7 години.
Информацията е била потвърдена и от министъра на външните работи Даниел Митов.
По думите му е възможно НАТО да провери какви пари се отделят за модернизация на армията и как се използват, като периодът за наблюдението може да продължи между 6 месеца и 1 година.
Въвеждането на мониторинга се налага, след като армията тотално се провали в модернизацията и постигането на оперативна съвместимост с другите страни, пише изданието, като напомня, че армията от година отлага покупката на нов модел западни изтребители, изостава в модернизацията на радарите, военните летища и бронираната техника.
В същото време бюджетът за следващата година показва, че управляващите засега ще отложат изпълнението на "План 2020", който предвижда увеличаване на парите за отбрана до 2% от БВП през следващите 6 години.
Кой има претенции към модернизацията?
Министърът на финансите Владислав Горанов реагира сдържано на намеренията за финансов мониторинг от страна на НАТО.
Горанов изрази учудване, че някой може да има претенции към модернизацията на армията на най-бедната държава в ЕС и отправи обвинения към онези страни, чиято "единствената задача често е да продадат собствената си техника на най-бедната държава, вместо примерно да я подарят".
"Желанията на управляващите военното министерство, за да станат закон, трябва да минат през българския парламент във формата на бюджет и тогава те стават ангажимент за държавата за определени разходи", каза Владислав Горанов в интервю за К2.
"Дотогава всеки сектор иска повече и повече, и това е тяхно право, но обществото си е намерило механизъм за постигане на този баланс и той е чрез публичен дебат в българския парламент и приемането на закони, а не чрез пожелания, декларации или използване на външна намеса, за да натискат държавата да води една или друга разходна политика", заяви министърът на финансите.
