Българска гражданка, сключила брак с жена във Великобритания, е дала на съд Столична община заради отказ на местните власти да признаят семейния й статус .
Жената с инициали Д. К. е сключила граждански брак през ноември 2016 г. във Великобритания. Впоследствие е подала молба за промяна на гражданското състояние в личния регистрационен картон в столичния район Люлин.
От администрацията обаче са отказали да впишат брака й, тъй като е сключен с лице от същия пол. Според конституцията на България, бракът е "доброволен съюз между мъж и жена", а законен е само гражданският брак. Семейният кодекс също не признава еднополовите бракове.
Защитата на българката посочва, че отказът от признаване може да доведе до абсурдни ситуации като възможност за многобрачие, данъчни измами и съставяне на декларации с невярно съдържание.
Юристите от LGBT организацията "Действие" се позовават на кодекса на международното частно право, в който се казва, че българските граждани в чужбина могат да сключат брак пред компетентен орган на чуждата държава, ако това е допустимо по нейното право.
"Защитата на българката посочва, че отказът от признаване може да доведе до абсурдни ситуации като възможност за многобрачие, данъчни измами и съставяне на декларации с невярно съдържание." Така ли ?!?! Заплашват или предупреждават, че някой може да извърши престъпление? Ми да си носи последствията!
Благодаря ти, Бичи!
Харесвам много и етномузика и автентични етнографски реалии.
Хубаво де, по това там право - ако утре някой обвинен в корупция, както имаше такива случаи, някой шейх Аладин бин Салам, бин Суджук бин Путкамумайна - избяга да живее тук със сто и петдесетте си съпруги - нашето законодателство кво прави? Признава ли брака или не го признава?
Точно в това е проблема. На никой не му пука за лесбийките, на хората им пука за това че някак си вече започна да се налага мнение, че е някак неправилно всека държава де си има национална законодателство. Именно това е проблема! Бракът им бил признат от Английското законодателство... Ми ебал съм му путката майна на английското законодателство - тук НЕ Е Великобритания. Защо българският съм трябва да му пука за това какво е признал съда на някаква чужда държава? Ако тук избяга гражданин на Саудитска избяга защото е приел християнството и е осъден на смърт според шериатското законодателство - ние какво ? Трябва да му отрежем главата ли?
Kenny McCormick ----------------------------- А КАК уреждаме въпроса от първият ми пост? Докато въпросите със еднополовите бракове са някаква екзотика - брак при който един мъж има няколко съпруги е НОРМАЛНОТО положение в Света. Той е нещо нормално по-голямата част от световното население. Защо не удвоим сили да признаем именно този въпрос? Той не е ли по-важен.
точно там е проблема - нещата хич не се променят според обществените нагласи.
Според натиска на ЕС се променят
Не съм те забравил. Просто съм малко като едни хищници от семейство Котки. Падне ли ми някой в ръчичките, не бързам веднага да го ям. Обичам малко да си поиграя преди това. Конкретно теб съм те оставил, така, да поотлежиш. Да се вкиснеш и да се вмиришеш хубаво. След което ще пристъпя към действие. Но ми изглеждаш нещо неспокоен. Това на нетърпение ли се дължи или ... ?
Kenny McCormick -------------------- Ха, много лесно искаш да избягаш от въпроса. Сякаш в България идват само хора от ЕС . Ти сам постави своята позиция в плоскостта - ако съм се оженил в Патагония - не искам ли бракът ми да се признава и тук. Сега твърдиш, че ако си се оженил във Великобритания - то това е някак по - различно от това да си се оженил в Индия. Защо?
Аз пък мисля, че най-разумно би било, ако бракът отпадне. И като понятие и като обект на законови регламентации, процедури и пр. Аргументът ми за това е, че нали преди всичко това, следва да има едно нещо, дето се нарича любов, а това е най-важното. И ако тя е истинска, е едно от най-висшите духовни изживявания и като такова не следва да бъде обект на законова уредба. А както Дедо правилно отбеляза, ако нещо се обърка, имаме бол закони, с които проблемите да се уредят. Кеф ти Закон за наследството, кеф ти Закон за собствеността, кеф ти ЗЗД и пр. Ако двама души са лудо влюбени, съмнява ме най-важната им мисъл да е сватбата. За това и ми се струва, че тоя лаф, дето всяка жена си мечтаела да бъде булка е леко измислен. Може би е така до пубертета, но след това - не ми се вярва. А след като най-силното желание на влюбена двойка е просто да са заедно, едва ли ще ги занимават въпроси с подписване, фотографи, балони, гирлянди, суетня, кой кога, къде ще дойде, кой ще го кара, баници, погачи, чаши, букети, подаръци, бъклици, тупанджии и музиканти, оро .... а, бе - еба ти данданията, еба ти гюрултията. А на всичко отгоре това са и разходи. Та ако бракът изчезне, тогава и хомо-двойките няма да реват и да подскачат, само за да ги забележим и да ги дадат по телевизията. По филмите ги гледам западняците - пищни сватби, купони до зори и пр., но сключват предбрачни договори, сигурно и брачни договори, а често след това и следбрачни договори ... , въобще, имам чувството, че половината свят, дето се има за цивилизован, вече работи само за да храни адвокатите.