След четири-пет часа проливен дъжд условията за игра бяха отчайващи от самото начало и съперниците нямаше как да покажат нещо по-добро. Получи се грозен мач с много борба и малко положения и изглеждаше, че който и да вкара първи, ще победи. За Левски началото беше до известна степен по-добро, но „сините” нямаха кой знае какви изгодни ситуации, за които да съжаляват, реално ЦСКА също стигна само до няколко центрирания и мелета пред вратата, едно от които доведе до случайния победен гол.
ЦСКА не играе никак блестящо напоследък и няма причини да се главозамайва от днешната победа. Но отборът печели трети пореден мач с гол в последните минути и това е въпрос колкото на късмет, толкова и на непримиримост. Обикновено играчите на Стамен Белчев показват агресия и желание за победа от първата минута и гонят успеха докрай, независимо от обстоятелствата. Именно силният отборен характер засега ги оставя в борбата за титлата, иначе Лудогорец вече щеше да се е откъснал далеч напред.
Делио Роси може да се оправдава с днешния терен колкото иска, но на всякакви терени неговият Левски продължава да изглежда грозен, бавен и безидеен, с краткотрайни проблясъци и дълги периоди, в които отегчава собствената си публика. Логично, този Левски все още не е надиграл никой от по-приличните съперници в първенството. Срещу останалите от топ 6, дотук „сините” имат само две измъчени домакински победи с по 1:0 – срещу петия Ботев с автогол и срещу шестия Верея с гол с ръка на Яблонски. В останалите мачове срещу преките противници бяха записани 4 равенства и 4 загуби.
Голямата „гордост” на Роси дотук си остава онова 0:0 срещу Лудогорец с човек по-малко и може би постигнатото 2:2 срещу ЦСКА в миналото дерби. С такава игра и такива резултати нито се радват фенове, нито се печелят трофеи. А щом започнат плейофите в първата шестица, Левски ще среща единствено отборите, които така и не успява да надиграе...
Докато аплодираме поредния гол на Каранга, се налага да си припомним, че той трябваше да бъде наказан за днешното дерби. В мача с Пирин бразилецът имитира прерязване на гърло към публиката на съперника след отбелязването на победния гол, заради което подлежеше на санкция. Но съдията и делегатът в Благоевград „забравиха” да опишат случилото се, а от Дисциплинарната комисия се оправдаха, че при това положение не могат да се самосезират. Впрочем срещу Левски наказан трябваше да бъде и капитанът Чорбаджийски за двата удара срещу Васил Шопов в мача с Дунав – ако дисципът прилагаше вярно правилника си.
Усетил своята безнаказаност, Каранга се държи все по-нагло по време на мачовете, а днес продължи с изцепките като отново показа жеста с отрязване на главата след края на срещата. Провокациите и издънките му станаха твърде много – той размаха среден пръст към страничния съдия в края на миналата година срещу Лудогорец, после направи собствения си клуб за смях и закъсня за зимната подготовка, за да се снима в бразилските дискотеки. Срещу Дунав вкара гол с ръка и във всеки мач се замесва в скандали със съперници. Колкото и добър футболист да е за българските стандарти, крайно време е Каранга да си понесе заслужените санкции, в противен случай БФС само потвърждава впечатлението, че правилниците се прилагат избирателно и че се слугува на силните на деня.
Мачът днес вървеше към закономерно нулево равенство, от което всъщност „сините” щяха да са доста доволни, макар че нямаше да си го признаят. Те и без това няма как да се изкачат в класирането, а да вземат две точки на ЦСКА в борбата им за титлата и да влязат непобедени от тях в мачовете за Купата на България щеше да им е напълно достатъчно. Затова и успехът на „червените” е толкова ценен, защото сега Каранга и компания взимат психологическо предимство на старта на общо петте сблъсъка с Левски тази пролет, остават в борбата за дубъл и на крилете на ентусиазма ще разчитат да подобрят формата си за решителните сблъсъци.
