Едни от най-противоречивите и скандални фигури в съвременния футбол ще се намесят в спортно-техническото управление на Левски.
Румънският клан Бекали влиза в играта чрез агенцията си "Бекали Мениджмънт Консултинг". Тя се контролира от братята Джовани и Виктор, а партньор в сянка е братовчед им Джиджи.
Последният, чието истинско име е Джордже, се явява бос на Стяуа. А Джовани всъщност се казва Йоан и държи мениджърския лиценз заедно с брат си. На „Герена" като техен пълномощник и скаут по трансферите ще действа бившият румънски футболист на Литекс Богдан Патрашку.
Всъщност семейният клан Бекали и преди е снабдявал "сините" с играчи, на него се приписва преминаването в Левски на Емил Нину и Сърджан Лукин, за които едва ли днес някой си спомня.
Бекали стъпиха на българския пазар още преди почти две десетилетия, когато уредиха за Литекс треньора Михай Стойкица и пазилия за националния тим вратар Флорин Пруня. А със сочения за нов собственик на Левски Васил Божков правехаха трансфери, още когато последният беше начело на ЦСКА.
Ако се вярва на счетоводната документация на „Армията", само за преминаването на Флорентин Петре там през 2006 г., агенцията на клана Бекали е получила два милиона лева комисион. В ЦСКА Петре игра много силно. По-късно, когато клубът беше във властта на „Титан", Йоан Бекали прати там и треньора Йоан Андоне плюс бившия национал Даниел Панку, голмайстора Янис Зику и бразилеца Жуниор Мораеш.
В Левски кланът Бекали има сериозни позиции. Самият Джовани признава, че е много близък с Божков вече повече от 30 години. Босът на фамилията Джиджи се познава добре с Христо Йовов, за когото се твърди, че има влияние в клуба, макар и без да заема ръководен пост. Още по-голям приятел на двамата е Христо Стоичков, който навремето би път до Букурещ, за да защитава Йоан Бекали и другия брат от фамилията Виктор, когато ги изправиха пред съда за финансови машинации.
Няма да е зле на „Герена" много да внимават докъде ще се простират пълномощията на клана Бекали.
Йоан съвсем наскоро излезе от затвора, където трябваше да излежи осемгодишна присъда за финансови машинации при трансфери.
Освободиха го по-рано за добро поведение. Самият той не е прекъсвал мениджърската си дейност в килията и дори се хвали как разговарял оттам с бившия мениджър на Саутхемптън Роналд Куман за трансфер на румънски футболист. Според „Газета Спортурилор", докато е бил затвора, Йоан Бекали е позагубил позициите си в мениджърския бранш. Но сега ги възвръща, като подписва договори с някои от перспективните румънски футболисти.
Още по-опасен обаче е братовчедът Джиджи Бекали. Във футбола румънецът е познат не само като скандална персона, не само като лежал в затвора, но и като човека, който ликвидира всичко ценно и свято на бившия европейски шампион Стяуа. Не и без помощта на братовчед си Йоан, за когото румънската преса пише, че и днес притежава дял в клуба чрез свои хора.
„Джиджи не се вълнува от нищо, свързано с духа на отбора. Игнорира милиони привърженици в името на собствения си джоб. Манипулира всички и води Стяуа към пропастта. Всички страдаме, но на него му е все едно. Какво, по дяволите, да правим със Стяуа?"
Тези думи бяха изречени наскоро от Габриел Балинт - легендарният футболист, забил решаващата дузпа във финала за Купата на европейските шампиони срещу Барселона (0:0, 2:0 след дузпите) през 1986 г. на стадион „Санчес Писхуан" в Севиля. Същата вечер румънският вратар Хелмут Дукадам хвана и четирите удара на каталунците, влезе в книгата на рекордите „Гинес", а Стяуа стана първият отбор от Източния блок, спечелил трофея.
Джиджи Бекали се появи в Стяуа още в края на 90-те години като част от група инвеститори, която получи от Министерството на отбраната правото да използва марката, името и символите на бившия военен отбор.
По-късно пое сам целия клуб. Първоначално получи контролния пакет от 50% от акциите, а след това придоби и още 14 на сто. Впоследствие, притиснат от обстоятелствата, разхвърля дяловете на свои близки и партньори.
Действително, в началото Джиджи Бекали не искаше да продава най-добрите си футболисти при първата по-добра оферта. Приказките му, че ще изгради силен тим от местни футболисти, въодушевиха запалянковците. Но страстта на шефа да гастролира по телевизиите и да се прави на шоумен, както и включването му в политиката, не само влошиха имиджа му, но и измениха към лошо самия него.
Един от бившите му телохранители свидетелства: „Когато го срещнах за пръв път, това беше съвсем друг човек. Изгуби си ума, след като почна да се занимава с политика. Можеше да направи наистина големи неща във футбола, но провали всичко. Взе да се мисли за Бог и никой не може да му казва нищо. Питате ме дали харесвам Джиджи Бекали? Да, но предишния Джиджи Бекали. Днешният е истинска беда за другите и дори за самия себе си..."
Бекали издрапа до депутатско място не само в Букурещ, но и в Европейския парламент.
В опитите си да стане знаменитост, той се снимаше със скъпия си „Майбах" сред стадо овце в двора на имението си, раздаваше тактически указания по време на мачовете на Стяуа, караше се с журналистите, ругаеше хомосексуалистите, подиграваше се на тъмнокожите.
Във футболния си клуб непрекъснато сменяше стратетията, заради което смени общо 15 треньори, в това число и кръщелника си Георге Хаджи.
Поразиите му в Стяуа се увеличиха, когато Джиджи Бекали реши да води там перспективни чужденци. В това начинание дейно участие взеха и братовчедите-мениджъри Йоан и Виктор. По принцип това не е лоша идея, стига да не се пръскат пари на вятъра. Босът например плати 2 милиона евро на Онсе Калдас за колумбийския нападател Дайро Морено. „Той има класа и е единственият перспективен футболист в Румъния", хвалеше се Джиджи Бекали. Само че не след дълго Морено беше отпратен да тренира с резервите, а после го освободиха.
Няколко месеца по-късно Бекали смени стратегията и реши да залага на млади играчи от школата. След победата с 3:0 над шотландския Мъдъруел в Лига Европа, футболният велможа се изцепи: „Почва новата ера в Стяуа. Ние сме румънският Арсенал!"
Но не след дълго настъпи финансова криза и проектът с „румънския Арсенал" загина геройски. А докато Джиджи Бекали си играеше на политика, Стяуа в течение на три сезона не спечели нищо, тъй като привличаше неизвестни футболисти, готови да играят срещу десетина хиляди евро на месец.
През 2012 г. най-сетне се появи лъч в тунела. Заради масовите фалити на водещи клубове в Румъния, Бекали успя да привлече в Стяуа ред силни футболисти. Отборът спечели два пъти титлата, влезе и в групите на Шампионската лига.
Но шефът пак успя да унищожи всичко прогресивно в развитието на тима си, а за капак на всичко влезе и в затвора с тригодишна присъда.
Същата участ сполетя и изпълнителния директор Михай Стойка. И, за да стане ситуацията още по-неприятна, Стяуа отпадна след дузпи от българския Лудогорец в битката за място в Шампионската лига. В София при дузпите на вратата пазеше бившият защитник на враговете от Динамо (Букурещ) Козмин Моци, нахлузил ръкавиците по принуда след червения картон на Владо Стоянов. Моци спаси две дузпи, а отпадането беше много сериозен удар по Стяуа.
Докато Джиджи Бекали беше в затвора, румънските магистрати лишиха Стяуа от правото да ползва името, цветовете и емблемата си. Това стана, след като Министерството на отбраната спечели делото за клубните символи в съда. Така отборът на Бекали остана без лице. През декември 2014 г. на мача с КСМС (Яш) на светлинното табло имаше само един черен квадрат, а дикторът на стадиона не спомена нито веднъж името на Стяуа.
Впоследствие значителна част от запалянковците просто си тръгнаха.
Овакантените символи и името бяха поети от новия военен отбор Стяуа, който почна от най-ниското ниво в румънския футбол, и към когото премина немалка част от зрителите.
Мнозина останаха, за да протестират срещу Бекали, който междувременно бе освободен предсрочно от затвора за добро поведение и обеща да стане нов човек.
„Оставете ме на мира, повече няма да говоря с медиите. Ще ме виждате на стадиона, но не и по телевизията. Вече ме интересува само религията", отсече Джиджи Бекали, на когото се присмяха, че изведнъж е станал много набожен. Но не му трябваше много време, за да се изцепи отново: „Днешният отбор на Стяуа е най-силният у нас от времето на Революцията!"
Малцина вече останаха тези, които да приемат насериозно Джиджи Бекали. В много от елитните футболни издания може да се прочете, че го обявяват за най-лошия собственик на футболен клуб в Европа.
Не дори и на Стяуа, а на отбора с жалката абревиатура ФКСБ, каквото днес е името на великия в миналото балкански тим.
