От българския национален отбор чудеса отдавна не се очакват.
Критериите са толкова занижени, че е разумно да се надяваме единствено на себераздаване, доближаване до максимума от възможностите и базова адекватност не само от футболистите, но и на треньорската скамейка.
Вече близо година наблюдаваме как Младен Кръстаич се упражнява в треньорската професия като селекционер на България и е време да кажем очевидното: не му се получава.
Когато стартира с три поредни победи срещу Гибралтар, Северна Македония и Кипър, сърбинът даде поводи за оптимизъм. Съперниците бяха повече от скромни, но все пак нашите национали бяха стигнали такова дъно, че постигането на победна серия си беше "отлепяне на ютията".
Но всичко положително, което беше започнало да придобива очертания в отбора, се изпари с началото на квалификациите за Евро 2024.
Една точка от три мача и последно място в групата е жалък актив дори за състоянието на нашите национали, но няма какво толкова да тъгуваме заради самите резултати - шансове за класиране на голямо първенство нямаше да имаме и при който и да е друг треньор.
Кардиналните проблеми са ни до болка известни и те са резултат от сбърканата футболна система у нас, пратила ни в графата на футболните джуджета.
Скромният наличен потенциал обаче не освобождава треньора от отговорност. А проблемът е, че Кръстаич не изглежда способен да подреди правилно играчите и да измъкне сносно представяне от тях - и вместо това мач след мач разкрива собствените си треньорски ограничения.
В досегашните мачове от групата се нагледахме на странни експерименти със селекцията и схемата на игра, още по-озадачаващо разместване на изпълнителите и поставянето им на непривични позиции, елементарни грешки при избор на титуляри и смени.
Ясно е - Кръстаич е принуден да обиграва предимно резерви, защото няма кой знае какъв избор от редовно играещи в клубовете си български футболисти. Но би могъл поне да съчетае наличния материал в някаква логична единайсеторка.
При равенството 1:1 срещу Литва в събота, той беше решил да надмине себе си и превърна срещата в най-голямата си излагация до момента, макар че постигна първа точка и първи гол в група "G".
В Каунас треньорската ограниченост на Кръстаич ни попречи да вземем три точки от задължителен за спечелване мач срещу изключително слаб съперник, останал с човек по-малко още в 17-ата минута.
Литовците са един от малкото останали отбори в Европа, за които можем да кажем, че са с по-нисък потенциал дори от нашия (независимо че ни победиха преди година и половина).
В ранглистата на ФИФА те са на незавидното 146-о място и са седмата най-слаба футболна нация в Европа, с едно от най-окаяните вътрешни първенства.
Националният им отбор има актив от две победи и 20 загуби в последните си 25 мача.
Във вчерашния сблъсък между футболни неудачници, нервното и неуверено начало на нашите позволи на Литва да поведе.
На съперника помогна и експерименталният състав на Кръстаич с Илия Груев като трети централен защитник и с играчи като Станислав Шопов и Патрик-Габриел Галчев сред титулярите.
След като вкараха обаче, домакините сами си съсипаха мача с наивни грешки и 12 минути след гола им резултатът вече беше 1:1, а те бяха останали с 10 души.
Това беше моментът, в който Кръстаич трябваше да прояви някаква инициатива и някаква находчивост, за да оползотвори игровото предимство.
Времето си минаваше, но сърбинът не внесе никаква смислена тактическа промяна, с която да изненада съперника.
Точно обратното - "трикольорите" играеха все по-неправилно и изсипваха безброй безнадеждни центрирания в обсега на вратаря Гертмонас, вместо да свалят топката на земята, където би трябвало да е предимството им срещу тромавите литовци.
Петте смени на Кръстаич също не доведоха до някаква положителна промяна и през второто полувреме натискът на България ставаше все по-безплоден и безидеен.
До победен гол можеше да се стигне единствено при няколко мелета и блокирани удари, а чисто голово положение нашите футболисти така и не създадоха след почивката.
Затова 24 удара, 20 корнера и близо 80 минути с човек повече не стигнаха на България, за да победи най-слабия си съперник в групата.
Оправданията на селекционера вече тотално дотегнаха, но той продължава да обяснява всеки неуспех с липсата на опит у футболистите, както и да поставя над всичко прословутото подмладяване.
Естествено, фиксацията върху така нареченото подмладяване е просто едно удобно измиване на ръце за Кръстаич и шефовете му в БФС след всеки пореден разочароващ резултат.
Мъжкият национален отбор не е футболен колеж и не може в него водещ критерий да е възрастта на който и да е футболист. За подготовка на млади състезатели съществуват младежките формации.
А едва ли има кой да повярва, че превръщането на представителния тим в младежки състав ще помогне за някаква мъглява бъдеща перспектива.
Впрочем опорката с подмладяването вървеше още под ръководството на Ясен Петров и покрай нея той извъртя безброй футболисти в националния тим, без да успее да избистри някакъв относително постоянен състав.
Кръстаич е тръгнал по същия път. Но настроенията срещу него се засилват и вече се говори, че смяната му е на дневен ред - особено предвид предстоящия мач срещу родината му Сърбия, в който най-логичното е "трикольорите" да загубят, и то с разлика.
Лошото е, че когато неизбежното се случи и Кръстаич отстъпи мястото си на някой друг, националният отбор и българският футбол няма да са мръднали и йота напред.
Докато в БФС умуват кой да е следващият бедственик, който би се съгласил да поеме националите, най-популярният спорт у нас ще си стои в състояние на будна кома.
И догодина тихомълком ще отчетем две десетилетия без поява на голям шампионат.
Но при толкова занижени критерии, май ни стига да се надяваме на някой малко по-грамотен и смислен треньор.
